Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Мисля, че читателят се интересува не от физическите и външните данни на бъдещия „вожд“, които може да се видят анфас или в профил, а от ония политически и нравствени параметри, с които той влиза в 1917 година. Веднага ще кажем: Сталин не е „злодей“ още от детинството си, както понякога се казва. Но за детството му трябва да си спомним, за да разберем по-добре характера на зрелия Сталин.

За детските години на Джугашвили се знае малко. И самият Сталин не обичал да си спомня за тях. Детството му е безнадеждно нерадостно. Екатерина и Висарион Джугашвили, бедни селяни, а после горийски бедняци, живеят в страшна немотия. От тримата им синове двама — Михаил и Георгий — умират ненавършили още и годинка, останал им само Сосо (Йосиф). Но и той заболява на петгодишна възраст от едра шарка и едва оживява, давайки основание на жандармите в графата „Особени белези“ редовно да пишат: „Лице грапаво, с белези от сипаница.“ Както споменава И. Иремашвили, грузински меншевик, който познавал семейство Джугашвили, бащата на Сталин, занаятчия обущар, много пиел. Майката и Сосо често понасяли жестоки побои. Преди да заспи, пияният гледал да зашлеви по някоя плесница на своенравния хлапак, който явно не го обичал. Още тогава Сосо се научава да хитрува, за да не се среща с пияния си баща. Несправедливите побоища ожесточават момчето. Майката се посвещава изцяло на сина си. Именно по нейно настояване и с цената на огромни усилия Сосо е настанен в духовното училище, а после и в семинарията. Скоро майката скъсва окончателно с баща му, който отива в Тифлис, където умира самотно в един нощен приют и е погребан на държавни разноски.

След като Й. Джугашвили тръгва по пътя на професионалния революционер, той завинаги напуска домашното огнище. Както успях да установя, след 1903 г. с майка си се вижда само четири-пет пъти. Екатерина Георгиевна отива за първи път при сина си в Москва точно когато Сталин става генсек. За последен път се срещат през 1935 г. Мислил ли е синът, че неудържимото желание на неграмотната жена да го „изтика“ от немотията му е дело оня пръв шанс, използван от него? Две години след тази среща, доживявайки до юли на трагичната 1937 г., майката на Сталин угасва тихо в дълбока старост.

През декември 1931 г. германският писател Емил Лудвиг, разговаряйки със Сталин, попитал събеседника си: „Какво ви е тласнало към опозиционерството? Може би лошото отношение на родителите ви към вас?“ — „Не. Родителите ми бяха необразовани хора, но не се отнасяха лошо с мене.“ 19 19 Сталин, Й. В. Собр.соч. в 13 томах. Т.13, с.113.

Всичко, което ни е известно за ранните години на Й. Джугашвили, дава основание да предположим, че казаното от „вожда“ за родителите се отнася само за майка му. Лудвиг, който навремето е написал очерци портрети на Мусолини, на кайзер Вилхелм и на Масарик, се опитал в един само едночасов разговор да проникне във вътрешния свят на „загадъчния съветски диктатор“. Едва ли обаче е успял. Специално за ранните години на своето оформяне Сталин не е поискал да се впуска в подробности.

Когато разглеждам Сталин през призмата на нравствения „анфас и профил“, не мога да премълча, че в духовните учебни заведения момчето показва сравнително добри способности и феноменална памет. Сосо заучавал религиозните текстове по-бързо от другите. Отначало книгите със Стария и Новия завет пробуждат у семинариста непринуден интерес. Той се мъчи да вникне в идеята за единосъщния бог като носител на абсолютната доброта, абсолютното могъщество и абсолютното познание. Но продължителното изучаване на теологията като синтез от догми и морални принципи скоро му омръзва. Неусетно за самия него (а нали Сосо учи в духовни заведения общо повече от десет години) в съзнанието на способния ученик се оформят важни за по-нататъшната му съдба особености в мисленето и в дейността му. Към десетте години религиозна подготовка трябва да се прибавят още толкова години затвор и заточение, изтърпени от Коба. 20 20 Партиен псевдоним на Сталин, по името на един от героите в повестта на грузинския писател А. Казбеги „Отцеубиец“, възглавил борбата на селяните кавказци за свобода и независимост. — Б.а. Положението му на отритнат, предаден от обществото на остракизъм подсилва у младия революционер затаена, но трайна ожесточеност и неудовлетвореност от съдбата. Странният синтез от научени, но отхвърлени религиозни постулати, ролята му на социален изгнаник и като резултат неизясненото влечение към „метежна“ дейност оставят несъмнено следи в характера на младия Сталин. Първите петнайсетина години на оформянето му, преминали в семинарската затънтеност и затворническите килии, не може да не се отразят на интелекта, чувствата и волевите качества на професионалния революционер. В мисленето това се проявява в редица особености.