Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Допринесъл доста за стабилизирането на социализма в нашата страна (но по неговите представи съвсем различен от нашите представи днес), Сталин, който формално „не криввал“ към каквито и да било опозиционни течения, не издържа на изпитанията на властта и фактически се отклонява от Лениновата концепция за социализма. Тук е уместно да си припомним разсъжденията на Плутарх, че „съдбата, изтиквайки нагоре лошия характер с дела от голяма важност, разкрива неговата негодност…“ 14 14 Плутарх. Соч. М., 1983, с.429. Това намери израз в социалното явление, наричано често сталинизъм. Може да се спори дали понятието е правомерно, но не може да се прикрие по никакъв начин фактът, че зад него стои определен социален феномен, възникнал като резултат от деформиране на демократичните принципи на народовластието, без които социализмът губи не само своята ефективност, но и привлекателността си.

По мое мнение сталинизмът е синоним на извращаване на теорията и практиката на научния социализъм. Главните прояви на това извращаване се изразяват в отчуждаването на трудовите хора от властта, в насаждането на многобройните разновидности на бюрокрацията, във втълпяването на догматични щампи в общественото съзнание. Замяната на народовластието с единовластие довежда до появата на специфичен вид отчуждаване, пораждащо у хората социална апатия, намаляване на реалната стойност на социалистическите ценности, замиране на динамизма в развитието. Върху всички сфери на битието ни легна огромната, но боледуваща сянка на Сталин. Оказа се, че не е толкова лесно да се освободим напълно от бюрократичното и догматичното „затъмнение“.

На фона на делата, извършени от народа, личността на Сталин изглежда особено неубедителна от гледна точка на отношението му към общочовешките морални ценности. Сталин не е само безмилостен към политическите си противници. Всяка гледна точка, различна от неговата, Сталиновата, смятал за опортюнистична. Всеки, който не е бил с него, е окачествяван само като враг. У Сталин идеята за дълг, разбирана като израз на безусловна изпълнителност, доминира над идеята за човешките права. Не бива да се очаква, че сирените на историята или самото провидение ще предупредят партията за заплашващата я опасност. Това трябвало да направят съответните институции и преди всичко хората около Сталин.

Но уви! Никой не го прави. Най-вече защото издънките на бюрокрацията, култивирани от Сталин, се разлистват по-бързо от демократичните ценности. Като главна творба на Сталин изпъква формираната от него всеобхватна бюрократична прослойка, основната опора на методите, начинанията и намеренията му. Откакто има — и докато има! — бюрократична методология на мислене и действие, ще има и поклонници на Сталин и на неговата „твърда ръка“. Сталин не е само история. Той в известен смисъл е и начин на светоусещане, пътища за определяне на ценностните приоритети и пътища за постигането им. Естествено е днес всички грехове, грешки и недостатъци просто да се приписват на Сталин и наследството му. Така е най-лесно. Ако се поразмисли човек, ще види, че главните болести на обществото ни — бюрократизмът, догматизмът и самовластието — са „придобити“ в годините на самодържавието на Сталин.

На малцина е отредено да преживеят времето си. Един от тях е Сталин. Дълго още няма да затихнат споровете около ролята му в нашата история, ще се придружават с епитети, обагрени и с ненавист, и с почит, и с горчивина, и с недоумение. Съдбата на Сталин още веднъж ни убеждава, че в крайна сметка властта на великите идеи е по-силна от властта на хората, каквито и титани да ни се струват те. Дори фараоните не са устояли пред времето. Мумиите им са доказателство за пълното поражение на „вечните“. Властта на времето е абсолютна власт. Времето тече ту безшумно, ту в грохота на войни и революции, ту в потока от речи и социални конвулсии. И най-големите паметници в чест на прочути люде, герои, знаменитости на цивилизацията се обливат от потока на времето и се размиват, рушат се. Неизмеримо по-трайни са паметниците в областта на философията, „монументите“ на културата. „Илиада“, сонетите на Петрарка, максимите на Кант, „Слово о полку Игореве“ 15 15 „Песен за похода на Игор“ — паметник на старата руска литература от края на XII в. — Б.пр. са вечни. Идеите на социалната справедливост и хуманизма, изказани най-пълно от основоположниците на научния социализъм, са сред непреходните ценности. Трагичната одисея на Сталиновите злоупотреби не можа да лиши напълно от привлекателност социалистическите идеали.