Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Той умее да отпъжда тревожните си мисли и спомени. Но ето, че са изминали вече почти десет години от смъртта на жена му Като, а образът й, разкривен от тифа, витае сега нейде наоколо… И той си спомня как през юни 1906 г. тайно ги венчава в църквата „Свети Давид“ неговият съученик от семинарията Христофор Тхинволели. Като (Екатерина Сванидзе) е съвсем млада, чудно красива и гледа влюбено и предано с големите си очи своя съпруг, който ту се появява, ту изчезва задълго. Кратък е семейният им живот. Безмилостният тиф отнема на Сталин единственото по всяка вероятност същество, което истински е обичал. На снимка е увековечен миг от погребението — отпред до ковчега с лице, изразяващо искрена скръб, стои Сталин, възнисък, слабичък, с гъста рошава коса.

От живота Сталин научава много неща и не на последно място да си служи с хитрости, да проявява пресметливост, да изчаква. Сянката на саможивство и на вътрешна студенина, пролазила у него още в младите му години, се превръща с времето в ледена безчувственост и безпощадност. Но по-късно Сталин ще се научи да носи маската на спокоен, дори приветлив човек с проницателни очи.

Защо Йосиф Джугашвили става революционер? Може би защото рано вкусва от трохите интелектуална храна в Горийското духовно училище и Тифлиската духовна семинария, в които се е учил? Кой знае, ако не бяха попаднали в ръцете на семинариста томчета от Русо, Ницше или Лок, дали щеше да се замисли защо баща му кърпи обуща само на бедняците? Или пък може би неудовлетвореността от теологичното затворничество го е завела при хората с бунтарски характер? А може да го е накарала да погледне на света с по-широко отворени очи попадналата в ръцете му тъничка брошура „Азбуката на марксизма“? Никой не е в състояние да отговори на този въпрос. Ако не беше обаче станала тогава, на прага на новия век, не съвсем ясната, но решителна смяна на религиозните пътепоказатели със светски, еретични, някое грузинско село дало да се сдобие с млад, възнисичък православен свещеник — духовен пастир на хората. Не само веригата величествени планини, но и дребнавите грижи за сиромашката му енория и за многобройната му челяд, мечтите му за шумния Тифлис щяха да издигнат стена между монотонния му живот и целия останал свят. Можел ли е синът на един бедняк да предположи, че по волята на съдбата и поради играта на обстоятелствата ще стане през един етап от историята на великия наш народ нещо неизмеримо по-голямо от духовен негов пастир?

Наскоро след Октомврийската революция възниската фигура на Сталин започва да хвърля вече забележима сянка, която постепенно нараства. През 30-те години тя става огромна. В последните години от живота му — гигантска.

Преди революцията кой е могъл дори да предположи, че след 1922 г. незначителният нелегален конспиратор ще започне стремително да се изкачва към върха на властта? Образно казано, Сталин разблъсква плътните редици на Лениновата кохорта и бързо излиза от най-задните й редове в челната група. А после застава и пред нея. Нещо повече — на никого и през ум не е минавало, че след смъртта на Ленин тази група, това ядро от бележити болшевики ще започне бързо да се топи и да намалява. Колкото по-високо се издигал Сталин, толкова повече редеели около него хората, запалили заедно с Ленин факела на революцията.

Допреди началото й този човек май е по-известен на различните отделения в полицейския департамент. При всеки нов контакт на жандармското управление с Джугашвили там грижливо го снимали в профил и анфас. Така например на бланка на Бакинското губернско жандармско управление в тези две пози е фотографиран мършав небръснат млад човек. След две десетилетия той ще стане генерален секретар на Лениновата партия.

Жандармите не се отличавали с умение в увардването на затворниците, но затова пък описвали най-точно „държавните престъпници“. В текста под фотографиите се съобщава, че Джугашвили е „слаб“, косата му е „черна и гъста“, „брада няма и мустаците му са тънки“, лицето му е „грапаво, с белези от сипаница“, формата на главата му е „овална“, челото — „право и невисоко“, веждите — „дъгообразни“, очите — „хлътнали, кафяви, с жълти петна“, носът — „прав“, ръстът — „среден 2 арш. 4,5 верш.“ 18 18 Стари руски мерки: 1 арш. (аршин) е равен на 0,711 м, а 1 верш. (вершок) на 4,4 см. — Б.пр. (1,62 см — б.пр. ), телосложението — „посредствено“, брадичката — „остра“, гласът — „тих“, „на лявото ухо бенка“, ръцете — „едната от тях, лявата — изсъхнала“, на левия крак — „2-ри и 3-и пръст сраснали се“ и още двайсетина други белези. Когато Джугашвили-Сталин стане всемогъщ, неговите блюстители на държавната сигурност няма да се занимават с такава празна работа. Защото нито един от политическите затворници през неговата „епоха“ не ще успее да извърши като него пет бягства. В бъдеще, за да бъдат определени съдбите на много и много хиляди негови потенциални противници, няма да има никакво значение на кое ухо има бенка и колко аршина и вершока е висок „врагът на народа“. И критериите, и мащабите ще бъдат други.