Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„1) На моя приятел Петя — 40 000.

2) 30 000 рубли на Гриша.

3) 30 000 рубли на Дзерадзе.

Същия ден надраскал още една кратичка бележчица на грузински:

„Гриша!

Приеми от мене един малък подарък.

В личния му архив са запазени няколко подобни бележки. В седмото десетилетие на живота си, в кипежа на войната, Сталин неочаквано проявява филантропични наклонности. Но характерното е, че си спомня за приятели от далечната младост — за съучениците си от духовното училище и семинарията. Това е още по-учудващо поради обстоятелството, че Сталин никога не е проявявал сантименталност, нравствена доброта. Известна ми е още една филантропична постъпка на Сталин вече след войната. „Вождът“ изпраща писмо до селище Пчолка, Паргибски район, Томска област, със следното съдържание:

„Др. В. Г. Соломин,

Получих писмото Ви от 16 януари 1947 г., пратено по академик Цицин. Още не съм забравил Вас и приятелите от Туруханск и сигурно няма да Ви забравя. Пращам Ви от моите депутатски пари шест хиляди рубли. Тази сума не е толкова голяма, но все пак ще Ви свърши работа

Желая Ви здраве.

В местата на последното си заточение, както ми разказа старият болшевик И. Д. Перфилиев, изпратен в тези краища вече в съветско време, Сталин завързал отношения с местна жителка, от която имал дете. „Вождът“, разбира се, никога и никъде не е споменавал този факт. Не успях да установя дали се е грижел за тази жена, чийто път се пресякъл с един етап от странстванията на заточения революционер, или нещата са се ограничили само с признанието, че „сигурно няма да забрави“ приятелите от Туруханск.

Сухотата, студенината, пресметливостта и предпазливостта на Сталин по всяка вероятност се задълбочават поради трудностите в живота му като професионален революционер, принуден от 1901 до 1917 г. да бъде в нелегалност, да попада често в затвора и в заточение. Всички, които го познават оттогава, отбелязват рядката му способност да владее себе си и да проявява издръжливост и спокойствие. Можел да спи на шум, да посреща хладнокръвно присъдите, твърдо да понася жандармските обноски по време на пътуванията му по етапен ред. Може би един-единствен път са го видели развълнуван — когато умира от коремен тиф младата му жена, оставила на скитника си мъж двумесечния им син Яков. Момченцето е откърмено от една състрадателна жена с презиме Монаселидзе, а Сталин става още по-коравосърдечен.

Когато изтърпява от началото на 1914 г. последното си заточение в Туруханския край заедно със Свердлов и с други революционери, Сталин прави впечатление на саможив и мрачен човек. В редица писма от мястото на заточението Свердлов го нарича „голям индивидуалист в обикновения живот“ 23 23 Свердлова, К. Т. Я. М. Свердлов. М., 1960, с.199. . Заточен вече като член на Централния комитет на партията (по същото време там са заточени още трима членове на Централния комитет — Я. М. Свердлов, С. С. Спандарян и Ф. И. Голошчокин), Сталин се държи отчуждено, сдържано. Интересува се сякаш само от лов и риболов. Наистина по едно време проявява желание да учи есперанто (един от заточениците бил донесъл със себе си учебник), но бързо се отказва. Отшелничеството му нарушават само епизодичните пътувания до Сурен Спандарян, който живеел в село Монастирское. На събранията, уреждани от заточените, Сталин обикновено мълчи, отървавайки се само с отделни реплики. Като че ли чакал нещо или бил вече уморен от бягства. Във всеки случай обществената му пасивност през последните две-три години преди революцията е поразителна.

Изглеждало, че окрилен от написването на сполучливия си труд „Марксизмът и националният въпрос“, завършен в януарските дни на 1913 г. във Виена, Сталин използва за литературна работа дългото си пребиваване в заточение, където не е обременен с каквито и да било задължения. Знаел, види се, че Ленин оценил високо статията му по националния въпрос. 24 24 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.48, с.165. Обаче това не вдъхновява Сталин за по-нататъшно задълбочено изучаване на проблема. Творческото и общественото му безплодие през тези години, продължили твърде дълго, говорят за някаква духовна депресия на заточеника. За четири години, при наличието на библиотека и на колкото си иска свободно време, Сталин дори не се и опитва да създаде нещо сериозно. Между другото, Джугашвили се държи пак така и по време на двете му заточения в Солвичегодск през 1908 и 1910 г. Като че ли не само пълното, но и частичното му изолиране от революционните центрове хвърля Сталин (ако не е бягал) в състояние на пасивно очакване. Когато придобие могъщество, умението му да изчаква ще бъде вече не пасивно, а тънко пресметнато.