Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Професионален революционер, бъдещият генсек познавал по-лошо живота на работника, селянина и служещия, отколкото, да речем, на заточеника или затворника. Може това да е неизбежно при ония условия, но същевременно то става неизличима черта на личността му: той като че ли добре познава живота на трудещите се, но… отстрани, повърхностно. Дългото туруханско мълчание може пък да е своеобразна „ревизия“ на вече натрупалите се доста години от живота му? Всичко показвало, че било късно да напусне пътя на революционера. Съобщенията за засилването на антивоенните настроения и за новия подем на революционното движение в Петроград му връщат постепенно самоувереността, привеждат го в старата му „бойна“ форма.

Наистина има и други свидетелства за този период от биографията на Сталин. Например в брошурата на старата болшевичка Вера Швейцер „Сталин в туруханското заточение. Спомени на нелегалната“, написана през 1939 г., се твърди, че той е бил активен още в началото на империалистическата война и веднага написал специално писмо, осъждащо оборончеството 29 29 Оборончество — социалнополитическо течение за защита на собствената буржоазия под лозунга „Отбрана на отечеството“. — Б.пр. . Излиза, както уверява авторката, че бързо е застанал на интернационална позиция. Ала това писмо не само не е запазено, но за него никога не си е спомнял и не е слушал нито един от ония, които са носили тогава своя тежък кръст в далечния Турухански край. Описвайки правдиво живота и всекидневието на заточените, В. Швейцер надали се е чувствала толкова независима, че да пише така и за Сталин в кипежа на кървавите чистки. Тя казва например, че „тезисите на Ленин потвърдиха неговото (на Сталин — б.а .) становище по въпроса за войната“, че уж още по онова време в разговори с другарите Сталин предупреждавал да не се вярва на Каменев, защото „е способен да предаде революцията“, че „по време на заточението си Сталин превеждаше на руски книгата на Роза Люксембург“, че през цялото време „другарят Сталин работеше напрегнато“, живее „със същите мисли, същите стремежи като на Владимир Илич“ и т.н. 30 30 Швейцер, В. Сталин в Туруханской ссылке. Воспоменания подпольщика. М., 1940, с.23, 25, 27, 34. Хвалебственият характер на тези твърдения е очевиден. Но в ония години и не е могло да се появят за Сталин обективни трудове — в това не трябва да се съмняваме.

Когато човек се рови в архивите, анализирайки спомените и свидетелствата на заточените в Туруханския край (там се събира „солидна компания“: Голошчокин, Каменев, Свердлов, Спандарян, Сталин, Петровски), стига до заключението, че четирите години непосредствено преди Октомврийската революция са най-пасивните в живота на Сталин. Полярните ветрове и сибирските студове в снежната пустиня като че ли „замразяват“ интелектуалните центрове на социална и обществена активност у него. Просто невероятно и съвсем глупаво е да предположи тогава някой, че човекът със сплъстената на главата си грива, преминал дълги години в лежане на разкривения дървен одър и със съпровождани от воя на нестихващата снежна буря мисли за нещо, което само той знае, след няколко години ще възглави всемогъщата партия на огромната държава. Сталин е чакал, регистрирал е събитията, обмислял е линията на живота си в бъдеще. Кой знае какво се е мяркало пред очите му в калейдоскопа на неговите спомени: Тамерфорс, Батумската тъмница, Вологда, жилището на Алилуев или невръстното му чедо, което толкова години не е виждал? Човешките мисли, ако не се материализират в дела, постъпки и в нещо веществено, приличат на безкрайната игра на облаците. Мимолетността им е неуловима и неповторима. За какво е мислел в ония години бъдещият „вожд“, издърпвайки до брадата си, преди да заспи, двойния кожух от кучешка кожа?

Когато през призмата на съвременното знание разглеждаме Сталин „анфас и в профил“ в навечерието на революцията, не може да не споменем за трайната му репутация на „експроприатор“, придружавала дълго време бъдещия генсек.

В началото на века сред някои радикали в работническото движение се разпространяват възгледите за „допустимостта“ на експроприацията „в интерес на революционното движение“. В писмените твърдения на Дан, Мартов, Суварин и други съвременници на Сталин се посочва, че „кавказкият боевик 31 31 Беевик — член на работническа бойна дружина, участваща във въоръжените въстания против самодържавието през 1905–1907 г. — Б.пр. Джугашвили“ е замесен в някои експроприации, ако не непосредствено, то като един от организаторите. Мартов например твърди, че прочулото се с дързостта си нападение в Тифлис през 1907 г. срещу един казашки конвой, съпровождал пощенска кола с пари, „не е станало без Сталин“. Били „експроприирани“ около 300 хиляди рубли. По този повод Мартов пише: „Кавказките болшевики се набъркваха в различен вид лудешки акции от експроприаторско естество; това е известно и на г. Сталин, който навремето си беше изключен от партийната организация за съпричастност в експроприацията.“ 32 32 Trotsky. L. Stalin, vol.1, p.148.