Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Известно е, че Сталин упорито се опипвал да привлече Мартов към отговорност за оклеветяване Изказвайки се обаче по повод на твърдението на Мартов, той наблягал върху това, че никога не бил изключван от партийната организация, и заобикалял въпроса за непосредственото си участие в акциите на експроприаторите. Косвено потвърждение за участието си в акциите Сталин дава в разговора с Е. Лудвиг. Лудвиг го запитал:

„В оиографията ви има моменти, така да се каже, на «разбойнически» прояви. Интересувала ли ви е личността на Степан Разин? Какво е отношението ви към него като към «идеен разбойник»?“ — „Ние, болшевиките, винаги сме се интересували от такива исторически личности като Болотников, Разин, Пугачов и други.“ 33 33 Сталин, И. В. Соч. Т.13, с.112.

Разсъждавайки за тези селски вождове, Сталин и дума не обелва за собствените си „разбойнически“ прояви. Годините на участието му в революционната дейност, макар и на регионално равнище, романтичният му ореол на експроприатор, преминал през етапните арестантски помещения, затворите, сибирските заточения, му създават постепенно репутацията на боевик, практик, човек на делото. Най-вероятно е тази характеристика да се приближава към действителната, но като се има предвид пасивността му по време на последното заточение.

Разбира се, за изграждането на Сталин като марксист голямо влияние оказва В. И. Ленин. Известно е първото му писмо до Сталин, написано през декември 1903 г., когато Сталин е заточен в село Новая Уда, Иркутска губерния. Вглеждайки се много внимателно в революционерите от националните погранични области, Владимир Илич забелязва Й. Джугашвили по кратките му публикации в партийния печат и по разказите на партийни членове. В писмото си той разяснява на Джугашвили някои основни проблеми на партийната работа. За пръв път Сталин си спомня публично за това писмо пред кремълските курсанти в края на януари 1924 г. на вечер, посветена на паметта на В. И. Ленин. С глух, неизразителен глас Сталин разказва за срещите си с Ленин:

„За пръв път се запознах с Ленин през 1903 г. наистина, запознанството ми не беше лично, а задочно, по пътя на кореспонденцията. Писъмцето на Ленин беше сравнително кратко, но съдържаше смела, безстрашна критика на практиката на нашата партия и забележително ясно и сбито изложение на цялостния план за работа на партията през най-близкия период… Това простичко и смело писмо ме убеди още по-твърдо, че в лицето на Ленин нашата партия има своя планински орел. Не мога да си простя, че това писмо на Ленин, както и много други писма, изгорих по навик, като стар нелегален.“ 34 34 Сталин, И. В. Соч. Т.6, с.52-54.

Сталин нямал причини да се оплаква, че Ленин не е внимателен към него. Когато в навечерието на революцията Сталин е в Сибир, на заседание на ЦК на РСДРП(б), ръководено от Ленин, се обсъждал специално въпросът за организиране бягството на Я. М. Свердлов и Й. В. Сталин от заточение. 35 35 В. И. Ленин. Биографическая хроника. Т.3, с.147. Малко по-рано Владимир Илич изпраща на заточения в Туруханския край Сталин 120 франка. 36 36 ЦПА ММЛ, ф.2, оп.I, д.23851, л.I. Ленин се отнася с внимание към писмото му оттам, в което се поставя въпрос за възможността да се издадат в отделен сборник статията за „културно-националната автономия“ и брошурата „Марксизмът и националният въпрос.“ 37 37 В. И. Ленин. Биографическая хроника. Т.3, с.456-457.

До 1917 г. Сталин имал няколко срещи с Ленин. Най-продължителна от тях е срещата им в Краков. Контакти с Ленин е имал и по-рано — по време на IV конгрес на партията в Стокхолм и на V конгрес в Лондон. По-късно Сталин започва да гледа на тези срещи другояче. Вече през 1931 г. той заявява: „Винаги когато отивах при него в чужбина — през 1906, 1907, 1912, 1913 година…“ 38 38 Сталин, И. В. Соч. Т.13, с.121. Излиза, че Сталин не е отивал на конгреси и съвещания, а „отивал при Ленин“. Това смесване на биографичните акценти започва „да работи“ по-късно за концепцията „двамата вождове“, за създаването на мита, че между Сталин и Ленин са съществували специални отношения още преди революцията. Все пак Сталин проявява характерната за него предпазливост, когато твърдял, че между него и Ленин отношенията били близки. Ето един пример. Малко преди войната Поскрьобишев получава писмо със следното съдържание:

„До др. Поскрьобишев

Моля да съгласувате въпроса с оглед на възможността да се публикува в печата информацията «Музеят на революцията в ленинските дни».