Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

На 12 март Сталин вече е в Петроград. Никой не посреща Сталин, Каменев и Муранов, пристигнали с един и същи влак. Петроград е зает с революционните си грижи. Това, че никой не посреща бъдещия „вожд“, съответства на реалното му положение. Взел в ръка шперплатовото си сандъче, той се запътва към Алилуеви. Приемат го топло, като свой. Среща се още същия ден с неколцина членове на ЦК. Вечерта го включват в състава на Руското бюро на Централния комитет и в редакционния състав на „Правда“. След безмълвието в Курейка Сталин не може да свикне с шума и суетнята на революционното всекидневие. От средата на март ръководството на „Правда“ е възложено фактически на Каменев, Муранов и Сталин. И още в първите дни на работата им вестникът допуска цял куп значителни теоретични и политически „несполуки“. Те не са случайни. Сталин не притежавал задълбочено политическо мислене, уточнена позиция, ясно разбиране на свръхсложната диалектика на предоктомврийската буря. Свикнал е да изпълнява указания и да провежда дадена „линия“. А тук трябва сам да взема решения. Отначало „не сполучва“, като одобрява публикуването на статията на Каменев „Временното правителство и революционната социалдемокрация“. Каменев направо твърди, че партията трябва да оказва подкрепа на Временното правителство, понеже то „наистина се бори с остатъците от стария режим“. Това явно противоречи на Лениновите схващания.

Буквално на другия ден Каменев, отличаващ се с „бързописа“ си, публикува още една статия — „Без тайна дипломация“, — в която фактически застава на страната на „революционното оборончество“. Тъй като германската армия води война, революционният народ, пише Каменев, „ще стои твърдо на поста си, отговаряйки на куршума с куршум и на снаряда — със снаряд. Това е неоспоримо“ 53 53 Правда, 15 марта 1917. . Тия негови полуменшевишки възгледи не срещат отпор от страна на Сталин, който още не можел да се ориентира правилно в заплетените умувания на голямата политика. Още на другия ден след публикуването на статията на Каменев Сталин също допуска политическа грешка в статията си „За войната“. Написана изцяло от антивоенни позиции, тя въпреки това противоречи на Лениновите схващания. Сталин вижда изхода от империалистическата война в „натиска върху Временното правителство с искането да даде съгласието си за незабавно започване на мирни преговори“ 54 54 Сталин, И. В. Соч. Т.3, с.8. .

В интерес на справедливостта трябва да кажем, че по-късно, през 1924 г., в изказването си на пленума на комунистическата фракция на ВЦСПС 55 55 ВЦСПС — Общосъюзен централен съвет на професионалните съюзи — Б.пр. той публично признава грешката си. Когато характеризира позицията си спрямо Временното правителство по въпроса за мира, казва, че „това беше дълбоко погрешна позиция, защото пораждаше пацифистки илюзии, наливаше вода в мелницата на оборончеството и затрудняваше революционното възпитание на масите“ 56 56 Сталин, И. В. Соч. Т.6, с.333. . И прибавя, че такава позиция, заемала цялата партия, макар да имало партийни организации; взели верен тон. Ще избързаме още по-напред и ще кажем, че докато през 20-те години все още се срещали отделни публични признания на Сталин относно направени от него пропуски и грешки, по-късно заедно с превръщането му в „непогрешим“ за такова нещо и дума не може да става.

Една седмица след публикуването на статията „За войната“ Бюрото на ЦК не без влиянието на Сталин приема резолюцията „За войната и мира“, в която се запазва идеята за „натиск“ върху Временното правителство да започне мирни преговори. Тъй като Ленин отсъства, влиянието на Каменев в „Правда“ е силно. Той се оказва истински „герой“ на преходния период. През март оборонческите, полуменшевишките тенденции все повече укрепват до голяма степен и с негова помощ. Поради ограниченото си влияние и недостатъчен авторитет Сталин още не можел да му се противопостави. Дори в отсъствието на Ленин и на други видни болшевики, когато било нужно партията енергично да се сплоти, Сталин не могъл да се прояви като лидер. Свердлов, Каменев и Шляпников изпъкват по-забележимо в сложната обстановка, когато се уточняват политическите пътепоказатели и се определят тактическите маршрути на партията.

Смятам, че в ония дни Сталин не е могъл и да си помисли за това, което Ленин ще обяви след по-малко от месец: курс към социалистическа революция. В увлеклите го през март революционни маневри Сталин съзирал една вече постигната цел. В ония мартенски дни отсъствието на Ленин се чувствало изключително остро. Да се решават свръхзадачи на посредствено равнище на интелекта и на революционната страст е невъзможно. А дошлият от Курейка Сталин не могъл да се издигне над това равнище. За онова време един от меншевишките лидери и теоретици, доста известният Н. Н. Суханов (Гимер), пише в своите спомени: „На политическата арена Сталин не беше нещо повече от едно сиво, мътно петно. Другите членове на Бюрото — П. А. Залуцки, В. М. Молотов, А. Г. Шляпников, М. И. Калинин и М. С. Олмински — по редица въпроси също не са могли да осъществяват последователно указанията на Ленин, изложени в неговите «Писма отдалече». Изглежда, че Сталин, Каменев и някои други ръководители не са се избавили напълно от илюзиите на оборончеството, от вярата си във Временното правителство и са смятали едва ли не за венец на всичко постиженията на буржоазнодемократичните завоевания.“