Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Безспорно, когато съглашателството създава опасност за идеалите, програмните насоки и конкретните завоевания, ликвидирането му е оправдано. Но концентрирането на усилията против меншевиките и особено против есерите нанася понякога, както ми се струва, повече вреда, отколкото полза. С времето това става печална традиция. Например през 30-те години фашизмът ни гледаше само през кръстчето на мерника, а ние все още смятахме едва ли не за „главен враг“ социалдемократите.

Ленин искал час по-скоро да се върне в Русия, но било свръхсложно. След задълбочено обмисляне на всички възможни усложнения той с група руски емигранти, сред които е и Г. Е. Зиновиев (Г.-Е. А. Апфелбаум), идва в Русия от Швейцария, като минава през Германия и Швеция. В 9 часа вечерта на 3 април на гара Белоостров (първата спирка на руска територия) посрещат Ленин представители на ЦК и на Петроградския комитет на РСДРП(б), както и работнически делегации. Сред посрещачите са Л. Б. Каменев, А. М. Колонтай, Й. В. Сталин, М. И. Улянова, Ф. Ф. Расколников, А. Г. Шляпников. „Щом влязох в купето и се поздравихме сърдечно с Ленин — спомня си Расколников, — веднага ме стъписа въпросът на Илич: «Какви ги пишете в „Правда“? Успяхме да прегледаме няколко броя и здравата ви ругахме…»“

По пътя от Белоостров до Петроград Ленин разговаря с посрещачите си за положението в партията, пак тогава прави на Каменев сериозни критични забележки за неговите статии в „Правда“, с които той фактически поддържа Временното правителство, а в оценката на войната неведнъж се смъква на оборончески позиции. 57 57 В. И. Ленин. Биографическая хроника. Т.4, с.55; Год. революции. Петроград, 1919, с.16.

В нашата литература посрещането на Ленин е описано твърде нашироко. Било наистина голямо събитие. Революцията, народът, партията посрещали признатия си вожд. Не бог, не жрец, не политически апостол, а истински лидер с колосална духовна мощ и общопризнат морален авторитет сред революционните маси. Не е безинтересно да видим как описва посрещането неговият идеен противник Н. Н. Суханов. В своите, общо взето, постнички „Записки за революцията“, издадени през 1922–1923 г., Суханов, който бил на посрещането, го описва така!

„На Финландската гара в така наречената «царска стая» влезе или комай се втурна Ленин с кръгла широкопола шапка, с премръзнало лице и с разкошен букет в ръцете. Дотича до средата на стаята и се спря пред Чхеидзе, сякаш бе налетял на съвсем неочаквано препятствие. И тук Чхеидзе, без да променя предишния си мрачен вид, произнесе следната «приветствена» реч, придържайки се не само към духа, не само към формата, но и към тона на нравоучителния й характер: «Другарю Ленин, от името на Петроградския съвет и на цялата революция ние ви приветстваме в Русия… Но ние смятаме, че главната задача на революционната демокрация (и това е било „солта“, главната идея в речта на Чхеидзе — б.а. ) сега е защитата на нашата революция от всякакви посегателства както отвътре, така и отвън… Надяваме се, че ще преследвате заедно с нас тези цели.» Чхеидзе замлъкна. Останах като гръмнат…

Но, изглежда, Ленин добре знаеше как да се отнесе към цялата тая работа. Видът му беше такъв, сякаш всичко ставащо наоколо ни най-малко не го засягаше: оглеждаше се, взираше се в лицата на околните и дори в тавана на «царската стая», поправяйки букета си (твърде малко хармониращ с цялата му фигура), а после, обръщайки окончателно гръб на делегацията на Изпълнителния комитет, отговори така: «Драги другари, войници, матроси и работници. Щастлив съм да поздравя във ваше лице победилата руска революция, да поздравя вас като челен отряд на световната пролетарска армия… Не е далече часът, когато по призива на нашия другар Карл Либкнехт народите ще обърнат оръжието против своите експлоататори капиталисти… Руската революция, извършена от вас, откри нова епоха. Да живее световната социалистическа революция!»“ 58 58 Суханов, Н. Н. Записки о революции. Сочинения в 7 томах. Берлин-Петербург-Москва. Т.7, 1922, с.44.

Цитирах този обширен откъс от спомените на Суханов, за да се види, че дори човекът, различаващ се по идеи тъй много от Ленин, не е могъл да не отбележи без възхищение политическата мъдрост и интелектуалната изтънченост на вожда на руския пролетариат. Сталин още тук, на гарата, почувствал, че интернационалистичната реч на Ленин разобличава наивните му оборончески залитания, погрешното му ориентиране към схващането на Временното правителство по въпроса за постигане на мир. Тогава умеел да разбира Лениновите уроци. Жалко, че след години духовната ерозия в съзнанието му не ще му позволи да се възползва от тях в моментите, когато ще му бъдат особено нужни.