Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Когато човек чете документите от онова време — решенията на ЦК, стенограмите от партийните форуми и телеграмите от различни революционни органи, — забелязва, че за разлика от Зиновиев, Каменев, Троцки (върнал се от емиграция в Русия едва през май 1917 г.), Бухарин, Свердлов, Дзержински и други партийни дейци в тези материали. Сталин се споменава крайно рядко. Разбира се, не става дума за Ленин, който винаги е в епицентъра на революцията, където и да се намира. Въпреки това в събраните съчинения на Й. В. Сталин и в кратката му биография натрапливо се прокарва магистралната мисъл: Сталин винаги е бил до Ленин. Например в третия том от съчиненията направо се твърди: „В. И. Ленин и Й. В. Сталин ръководят работата на VII (Априлска) общоруска конференция на болшевишката партия“; „На десети октомври ЦК… създава за ръководене на въстанието Политическо бюро на ЦК от седем души начело с В. И. Ленин и Й. В. Сталин“; „На 24–25 октомври В. И. Ленин и Й. В. Сталин ръководят октомврийското въоръжено въстание.“ 63 63 Сталин, И. В. Соч. Т.3, с.4,13. Твърдения от този род, а по тях са се учили милиони хора няколко десетилетия наред, са извънредно далече от истината.

Когато човек се върне отново към протоколите, стенограмите, дневниците и мемоарите, в които се споменава името на Сталин, стига до заключението, че той влиза в революцията не като изтъкната личност, сеяч на мисли, пламенен трибун и организатор, а като незначителен функционер от партийния апарат. Например в хрониката, подготвена през 1924 г. от комисията по история на Октомврийската революция, за четирите месеца (юни-септември 1917 г.) Сталин се споменава само 9 пъти, Скобелев — над 50, Троцки — повече от 80 пъти. Разбира се, може да се спори дали е достатъчно точен този начин за оценяване на политическата активност. Но все пак той отразява някакъв елемент от ролята на личността, пречупена през призмата на общественото мнение. Да, Сталин бил член на ЦК, работел в „Правда“, участвал в редица други органи, съвети и комисии. Но освен изброяването на различните комитети малко може да се каже за конкретното съдържание на неговата дейност в тях. По мое мнение главната причина за това положение се крие в недостатъчната му способност за революционно творчество. Той е добър изпълнител, но няма богато въображение. Не е случайно, че на мартенското съвещание на болшевиките освен предупреждението „да не се форсират събитията“ Сталин не могъл да предложи нито една значителна идея, оригинално решение или нов подход, член на ЦК в отсъствието на Ленин не могъл да се прояви като ръководител от руски мащаб. Ленин винаги изразява интересите на народа, при решаване задачите на деня вижда бъдещето. Сталин обаче е по-далече от народа, общува с него чрез апарата, чрез функционерите му. Ленин използва всяка възможност за общуване, за диалог с представителите на народа. Сталин се ограничава с контакти с представители на организациите и комитетите.

Естествено, това, че през 1917 г. Сталин остава в сянка, се дължи не само на социалната му пасивност, но и на отредената му роля на изпълнител, за която притежава безспорни данни. През преломните бурни месеци на 1917 г. Сталин е неспособен да се издигне над делничното, дребното. Мнозина от ония, които в онова време са редом с него, проявяват по-ярка индивидуалност. Малко вероятно е тогава да са го измъчвали амбициозни стремежи. Наистина мартенските залитания към съглашателство и недооформянето на становищата му по редица ключови въпроси не са случайни и по-късно неведнъж се проявяват. Но постоянното му участие, макар и във второстепенни роли, бавно, но неотстъпно и неусетно му създава стабилен политически авторитет сред болшевишките лидери. На VII (Априлска) конференция Сталин отново е избран в състава на Централния комитет на партията.

С идването на Ленин ролята на Сталин става по-определена: той прилежно изпълнява поръченията на партийното ръководство. Оставайки в сянка, попадайки рядко в полезрението на революционните маси, Сталин се оказва нужен в областта на конспиративните въпроси, в установяването на връзки с партийните комитети, в организирането на текущите задачи през различните етапи от подготовката за въоръжено въстание. Нисичката му фигура още не се появява върху екрана на историята.

Централният изпълнителен комитет на съветите на работническите и селските депутати (ЦИК), избран на Първия общоруски конгрес на съветите (3–24 юни), не е болшевишки. В състава му има 123 меншевики (от тях 16 кандидати), 119 есери (от тях 18 кандидати) и само 57 болшевики (от тях 22 кандидати). 64 64 Великая Октябрьская социалистическая революция. Энциклопедия. М., 1987, с.109. Заедно с Ленин, Дзержински, Каменев, Подвойски, Шаумян и други известни болшевики в ЦИК влиза и Сталин. Решенията на конгреса, както и на ЦИК, са съглашателски. Това особено се проявява, след като Временното правителство разгромява юлската мирна демонстрация. Става ясно, че социалистическа революция няма да може да се осъществи по мирен път. По-късно Ленин ще напише: „Нашата партия изпълни безусловния си дълг, вървейки на 4 юли заедно със справедливо възмутените маси и се стараеше да придаде на тяхното движение, на акцията им колкото се може по-мирен и организиран характер. Защото на 4 юли все още беше възможно мирното преминаване на властта към Съветите.“ 65 65 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.34, с.25. Но есеро-меншевишките лидери „се били свлекли на самото дъно на отвратителната контрареволюционна яма“, влизайки в сговор с Временното правителство, което хвърля войска срещу мирната демонстрация. Двувластието свършва. Започва нов етап от подготовката на социалистическата революция.