Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Бъдещият „самодържец“ преживява твърде болезнено своята незабележимост, бледата си роля в ония дни. През 30-те години можел спокойно да слуша за събитията през Октомври само в светлината на деянията, извършвани от „двамата вождове“. Отначало истинските герои на революцията са подложени на мълчалива изолация, на „историческа чистка“ и „корекция“, а по-късно, в трагичните 1937–1939 година, са унищожени и физически. Към 40-те години активните ръководители на Октомврийското въоръжено въстание се броят вече на пръсти. Остават, общо взето, ония, които съчиняват новата „октомврийска“ биография на „вожда“. Колкото по-малко ветерани от революцията остават, толкова по-хипертрофично е изобразявана ролята на Сталин в Октомврийските дни.

Естествено, Троцки, който след 1929 г. прави Сталин основен обект на критичните си претенции, пише твърде рязко за октомврийския период от дейността му. В книгата си „Сталиновата фалшификаторска школа“ твърди, че на заседанията, през 17-а Сталин обикновено мълчал. „Той по принцип се движеше по официалния коловоз, прокаран от Ленин — пише Троцки. — Не проявяваше никаква инициатива. Не направи нито едно самостоятелно предложение. Това няма да променят никакви «историци марксисти» от новата формация.“ 82 82 Троцкий, Л. Д. Сталинская школа фальсификаций. Берлин, Гранит, 1932 с.26.

Троцки споменава няколко епизода, в които Сталин, поддържайки Ленин, се опитва заедно с това да защити Каменев за неговите политически зигзази, включително и в печата. Твърде приятелските отношения между Сталин и Каменев се запазват известно време и след връщането им от туруханското заточение. По-късно, особено през 30-те години, и Каменев, и Зиновиев в трагичните за тях минути ще се опитат да напомнят на Сталин за старата си „дружба“. Но лошо са го познавали…

През 1924 г. след смъртта на Ленин Троцки публикува очерк за покойния вожд, където привежда следния диалог:

„“А какво ще стане — попита ме веднъж Владимир Илич скоро след 25 октомври, — ако ни убият двамата с вас, ще могат ли да се справят Свердлов и Бухарин?" — „Я по-добре да не ни убиват“ — разсмях се аз. „Дявол ги знае“ — рече Ленин и също се разсмя."

„След появяването на очерка — спомня си по-късно Троцки в книгата «Моят живот» — членовете на тогавашната «тройка» — Сталин, Зиновиев и Каменев — се почувстваха кръвно обидени от моите думи, макар и да не се опитваха да оспорят верността им. Фактът си остава факт: Ленин не спомена сред приемниците тази троица, а спомена само Свердлов и Бухарин. Други имена просто не са му дошли на ум.“ 83 83 Троцкий, Л. Д. Моя жизнь. Т.II. Берлин, Гранит 1932, с.60.

Но едва ли си струва да приемем, че всичко в тези думи е вярно, след като познаваме честолюбието и властолюбието на Троцки, който в дъното на душата си е смятал, че само той може да бъде „наследник“ на Ленин като вожд на партията. С еднакво основание може да се приеме, че през 1924 г. Троцки се е опитвал със задна дата да заздрави позициите и репутацията си в борбата за власт.

Знае се, че Сталин винаги реагирал много болезнено на каквито и да било промъкнали се в печата сведения, хвърлящи светлина върху неговата повече от скромна роля през Октомври и преувеличаващи ролята на Троцки. До голяма степен именно от такива мотиви е продиктувано изказването му през ноември 1924 г. на пленума на комунистическата фракция на ВЦСПС. То е издадено от „Госиздат“ като отделна брошура едва през 1928 г. В речта си Сталин анализира ролята на Троцки в Октомврийското въоръжено въстание по следния начин: „Да, това е вярно, другарят Троцки действително се бореше добре в Октомврийския период. Но в Октомврийския период се биеше добре не само другарят Троцки, не се биеха лошо дори такива хора като левите есери, които вървяха тогава рамо до рамо с болшевиките. Но пита се, когато Ленин предложи да се избере оперативен център за ръководство на въстанието, защо не препоръча да иде там Троцки, а предложи Свердлов, Сталин, Дзержински, Бубнов и Урицки? Както виждате, в състава на центъра не попадна «вдъхновителят», «главната фигура», «единственият ръководител на въстанието» другарят Троцки. Как да се съгласува това с разпространеното мнение за особената роля на другаря Троцки?“ 84 84 Сталин, И. В. Статьи и речи 1921–1927 гг. М-Л., 1928, с.104-105. Тук Сталин отново шмекерува. Въстанието се е ръководило от Военнореволюционния комитет, а не от оперативния център.

Както виждаме, няколко години след революцията двама известни партийни дейци се опитват, от една страна, да подчертаят особената си роля във въоръженото въстание, а от друга — да принизят, да омаловажат приноса на своя политически и личен опонент. Макар в Октомврийските дни да не са били възможни явления, които по-късно ще бъдат наречени кабинетни, ролята на Сталин, повтарям това, била ограничена само в подготовката на указанията, на директивите на ЦК и в препредаването им на революционните органи. Няма нито едно документално свидетелство за непосредственото му участие в бойни действия, за организиране на въоръжени отряди, отиване в части, на кораби и заводи с цел да се вдигнат масите за решаването на конкретните тактически и оперативни задачи. По волята на обстоятелствата Сталин се озовава в щаба на революцията, на централната й сцена. Но… като статист. Оказало се, че няма интелектуални данни, нравствена привлекателност, подпалващ ентусиазъм и кипяща енергия, които така много се ценят в революционно време. В революцията, в самия й епицентър, винаги се издига фигурата на Ленин. Много по-ниско е Троцки. Още по-ниско — Зиновиев, Каменев, Свердлов, Дзержински, Бухарин… Зад тях — цялата кохорта болшевики от Лениновата школа. Нейде в нейните редове — Сталин… В революцията не е имало „двама вождове“. Ако, да речем, през 1917 г. някой би казал на Крестински, Радек, Раковски, Томски, Серебряков и на десетки други болшевики, че след 15 години в „официалната история“ ще бъде написано, че революцията е ръководена от двама вождове — Ленин и Сталин, — те не биха приели това дори като шега… Но, уви! Необратима е историята, необратим е нейният поток. Само мислено можем да зададем тези въпроси на хората, които отдавна вече ги няма… Сталин става „герой“ със задна дата.