Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Сталин продължава да пише статии, коментиращи партийните решения. На 24 октомври, когато Керенски нарежда да се спре централният орган на партията „Рабочий путь“, Сталин заедно с отряд червеногвардейци участва в защитата на пролетарския вестник. Пак тогава, на 24 октомври, във вестника е публикувана бледата, съвсем не в духа на времето статия на Сталин „Какво ни е нужно?“, където продължава да говори за необходимостта от свикване на Учредителното събрание. Фактически Сталиновата статия наподобява като че ли печално известното писмо на Зиновиев й Каменев „Към текущия момент“ от 11 октомври, в което тези две въртеливи фигури се обявяват против решението на ЦК за подготовка на въоръжено въстание. Зиновиев и Каменев пишат, че „ние държим револвера опрян в слепоочието на буржоазията“ и че при тази заплаха тя не може да разтури Учредителното събрание. Един ден преди въстанието Сталин също сметнал за възможно да се върне към „учредителската“ идея. Наистина заедно с това той твърди, че е нужно „правителството на Кишкин-Коновалов 80 80 Н. М. Кишкин, А. И. Коновалов — министри въз Временното правителство. да бъде заменено с правителство на съветите на работническите, войнишките и селските депутати“ 81 81 Сталин, И. В. Соч. Т.3, с.389. .

Сталин влиза в състава на първото съветско правителство като народен комисар по въпросите на националностите. Но попадайки сред партийните лидери, които решават всички най-важни въпроси на революцията, никога и нито по един въпрос през 1917 г. не проявява значителна инициатива, някаква творческа изява, не предлага на ЦК никаква оригинална идея. Той е от втория или третия ешелон на ръководството и всички по-сетнешни славословия за изключителната роля на Сталин в революцията не съответстват на действителността. Тази роля е измислена.

Включен почти във всички възможни революционни органи, Сталин почти за нищо конкретно не отговаря. Но острият му схватлив поглед вижда много неща. Удивляват го енергията на Троцки, работоспособността на Каменев, импулсивността на Зиновиев. Вижда няколко пъти и Плеханов, изпитва към него чувство, близко до уважението. Смайват го резките думи на Плеханов на един от митингите: „Руската история още не е смляла брашното, от което ще бъде изпечена питката на социализма.“

Както знаем, този бляскав пропагандист на марксизма и един от основателите на Руската социалдемократическа работническа партия не спира дотук. Той нарича „Априлските тезиси“ на Ленин „бълнуване“, осъжда Октомврийската социалистическа революция, а по-късно и Бресткия мир. Отхвърлен от пороя на революцията в плитчините на вулгарния реформизъм, разочаровал се от действителността, „несъответстваща“ на неговата теория, Плеханов се оттегля във Финландия. Не можел да приеме Октомври, но и не пожелал да се бори против него.

Когато на 4 юни 1918 г. на общото заседание на ВЦИК, Московския градски съвет на депутатите на трудещите се и професионалните и работническите московски организации, на което присъства и Ленин, е почетена с едноминутно мълчание паметта на починалия Плеханов, Сталин се удивлява. За него оня, който изразява публично несъгласието си с неговата линия на дейност, завинаги се превръща във враг. Поради същите причини той смята за излишна траурната реч на Троцки на това заседание, както и некролога на Зиновиев в „Правда“. За Сталин революцията е само борба. Или — или. Или съюзник, или враг. Когато не е готов да поддържа една от страните, бинарната му логика допускала само изчакване, не повече. Почестите към покойния Плеханов Сталин нарича в себе си „либерализъм“, недостоен за революционери. Това му се струва интелигентско „подсмърчане“, „лигавщина“. Партийните му другари тепърва ще имат възможност да се убедят в последователността на възгледите, изповядвани от бъдещия „вожд“.

Три години след Октомврийското въоръжено въстание група участници в тези събития се събират на 7 ноември 1920 г. Поканен е и Сталин, но той не пожелава да участва в празненството. Идват мнозина, сред тях Троцки, Садовски, Мехоношин, Подвойски, Козмин. Много пъти споменават името на Ленин, говорят за Троцки, спомнят си по нещо за Каменев, Калинин, Зиновиев, Ногин, Свердлов, Ломов, Риков, Шаумян, Маркин, Лазимир, Чичерин, Валдин и други „акушери“, участвали в раждането на новия свят. Запазена е стенограмата. За Сталин нито веднъж не си спомнят… Макар че бъдещият генсек на практика влиза в състава на всичките посочени органи, на никого не минава през ум да спомене името му във връзка с дейността на Военнореволюционния комитет, нито във връзка с работата на болшевиките сред войниците и матросите. А нали почти всички тези хора, както и много, много други се втурвали устремно в ония исторически часове към „Аврора“, преграждали пътя на извиканите от Керенски колоездачни батальони, организирали завземането на банката, телеграфа и гарите. Сталин за всички останал незабележим статист, който изпълнявал отделни поръчения на революционните органи. Оказал се неспособен за революционно творчество, не успял да се изяви така, както се изявили мнозина от неговите съратници.