Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

ВЦИК обявява Съветската република за военен лагер, създава Революционен военен съвет (Реввоенсовет) на републиката начело с Троцки. За главнокомандващ въоръжените сили е назначен И. И. Вацетис, сменя го С. С. Каменев. В отговор на белия терор започва червен терор.

В гражданската война Сталин е по-забележим. Изпълнява поръчения на Централния комитет, те са по-сложни и по-отговорни. Към средата на 1918 г. на десния фланг на Източния фронт важна роля започва да играе Царицин. Не толкова от военни съображения, колкото поради продоволствените трудности изпращат Сталин в Царицин като извънреден пълномощник на ЦК по продоволственото снабдяване. На 31 май Ленин подписва постановления на Съвета на народните комисари (СНК) от 29 и 30 май 1918 г. за съвместното назначаване на Й. В. Сталин и на А. Г. Шляпников за ръководители на продоволствената дейност в Южна Русия, овластени с извънредни права. 95 95 ЦПА ИМЛ, ф.2, оп.I, д.6157. Изтощителната примка на глада все по-здраво се затяга около жизнените артерии на политическите и промишлените центрове в Русия. Изглежда, че Ленин си е съставил вече мнение за този народен комисар в съветското правителство като за един вдъхващ надежди изпълнител. От идването си в Петроград често му се случвало да се среща с този скъп на думи кавказец. Той рядко задава въпроси, публично не подлага на съмнение взиманите от ЦК решения, заема се с всяко поръчение. Изглежда, че е доволен от отредената му роля на незабележим, но изпитан функционер. Сталин посреща пак така спокойно изпращането му в Царицин. Преди да замине на юг, съобщават му, че в допълнение на постановлението на СНК Ленин е наредил на отговорното длъжностно лице в Народния комисариат по военните въпроси (Наркомвоен) С. И. Аралов да сформира отряд от 400 души (от тях непременно 100 латвийски стрелци), който да бъде изпратен заедно със Сталин. 96 96 ЦГАСА, ф.I, оп.2, д.III, л.84.

Наложило се обаче Сталин още с пристигането да решава военни задачи: Царицин се оказва в плътен обръч от казашко обкръжение. И във военния съвет на окръга влиза и Сталин. За кратко време военният съвет успява да обедини разпилените части, да извърши мобилизация, да сформира няколко нови дивизии, редица специални части и колона бронирани влакове, да създаде опълчение от работнически отряди. По молба на Сталин Ленин изпраща бърза телеграма до Главното управление на водния транспорт с предписание незабавно и безпрекословно да изпълнява всички заповеди и нареждания на извънредния пълномощник на Съвета на народните комисари Й. В. Сталин. 97 97 ЦПА ИМЛ, ф.2, оп.I, д.6235.

Положението на Царицин се заздравява, когато от Донбас към града си пробиват път части от бившата 5-а армия под командването на Ворошилов. Интересно е да се отбележи, че Сталин не изпраща донесенията си на Троцки, макар че оперативно е подчинен на него, а през главата на главнокомандващия и на председателя на Революционния военен съвет на републиката се обръща често направо към Ленин, и то по дребни въпроси. За повечето телеграми на Сталин е характерна липсата на задълбочени обобщения, политически оценки, прогнози. Те са, ако може така да се каже, крайно емпирични. В резултат на приетите от Центъра и от военния съвет мерки Царицин се подготвя в кратко време за обсада. Въпреки че на Деникин помага предателят Носович, военен специалист, бивш царски полковник, щурмът срещу Царицин не донася успех на белогвардейците. По-късно градът, както и други места, където Сталин е бил по време на гражданската война, добиват не просто легендарно, а направо митично значение в нашата история.

Тъй като няма оперативни и тактически познания, в критичните моменти на битката за Царицин Сталин прибягва до диктаторски похвати, до „твърдата ръка“. В записка до Центъра той пише: „Не оставям на мира и ругая всички, които трябва, надявам се, скоро ще възстановим положението. Можете да бъдете уверени, че няма да пощадим никого, нито себе си, нито другите, но въпреки всичко хляб ще дадем. Ако нашите военни «специалисти» (некадърници!) не спяха и не безделничеха, линията нямаше да бъде разкъсана и ако тя бъде възстановена, няма да е благодарение на военните, а въпреки тях.“ 98 98 Сталин, И. В. Соч. Т.4, с.118. Измяната на Носович и на редица други бивши офицери от царската армия засилва и без това подозрителното отношение на Сталин към военните специалисти. Народният комисар, овластен с извънредни пълномощия по въпросите на снабдяването с продоволствие, не скрива недоверието си към тях. По негова инициатива голяма група военни специалисти е арестувана. Един шлеп е превърнат в плаващ затвор. Мнозина са разстреляни. Сталин има и последователи. Не без основание В. И. Ленин в речта си по военния въпрос пред VIII партиен конгрес осъжда „партизанството“ и недвусмислено заявява, че „на преден план трябва да бъде редовната армия, трябва да се премине към редовна армия с военни специалисти“ 99 99 Ленинский сборник. Т.XXXVII. М., 1970, с.139. . Сталин не възразява публично на Ленин, на дори в края на 30-те години съсловната принадлежност на който и да е командир от Червената армия към царското офицерство в миналото се разглежда като утежняващо обстоятелство.