Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„Смисълът на нашата последна директива е в това да ви се даде възможност отново да съберете тия полкове в една група и да унищожите най-добрите полкове на Деникин. Повтарям — да унищожите, защото става дума за унищожаване. Завземането на Кроми от противника е епизод, който винаги може да се поправи, основната задача обаче е да не се изпращат полковете от ударната група поединично, а противникът да бъде разбит с обединена масивна група в едно определено направление.“ 103 103 ЦГАСА, ф.100, оп.9, д.34, л.26-27.

Натискът, заплахата със сила в неговите указания винаги се усещат, а това не може да се приеме за проява на военно изкуство от страна на ръководителя, макар че през 30-те години и по-късно са написани много книги и са защитени дисертации именно за пълководческото му изкуство. Особено апологетични са работите на К. Е. Ворошилов за Сталин като за „най-великия пълководец на всички времена“. А всъщност нали той не е военен ръководител, а политически представител на Центъра, пълномощник, в редица случаи член на Революционния военен съвет. За победата в гражданската война мнозина членове и кандидат-членове на ЦК допринесли повече от Сталин. Това са преди всичко. Л. Д. Троцки, С. И. Гусев, И. Н. Смирнов, И. Т. Смилга, Г. Я. Соколников, М. М. Лешевич, Л. П. Серебряков, А. С. Бубнов, К. Х. Данишевски…

Така или иначе, личното участие на Сталин в гражданската война е отбелязано не само като изпълняване на неговите задължения на комисар на два народни комисариата — по въпросите на националностите и на държавния контрол, — но и несъмнено в политическо, пропагандистко и чисто във военно отношение. В хода на гражданската война Ленин често използва Сталин като пълномощник на ЦК, изпратен за инспектиране, проверка, оправяне на работите и получаване на подробна информация. Така например през юни 1918 г. Ленин телеграфира на Сталин, че разпорежданията на правителството за потопяването на корабите от Черноморския флот трябва да бъдат безпрекословно изпълнени, в противен случай виновните ще бъдат обявени извън закона. В телеграмата се предлага на Сталин да изпрати в Новоросийск отговорен човек, способен да приведе в изпълнение тази заповед. 104 104 ЦПА ИМЛ, ф.2, оп.1, д.6324, л.1-2. Изказвайки се същия месец на конференцията на професионалните съюзи и фабрично-заводските комитети в Москва, Ленин в отговор на въпроса за съдбата на Черноморския флот обяснява ситуацията и добавя: „Народните комисари Сталин, Шляпников и Расколников ще пристигнат скоро в Москва и ще ни разкажат какво е станало.“ 105 105 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.36, с.437.

Когато инструктира и напътства Сталин, преди да го изпрати на фронта, той вижда в него не само член на ЦК, но и един от представителите на многонационалната страна, чиято съдба извънредно много зависи от съюза на Русия с другите съветски републики. Готвейки проекта за постановление на Политбюро на ЦК на РКП(б) за защитата на Азербайджан, Ленин собственоръчно написва: да се възложи на Сталин чрез Оргбюро 106 106 Организационно бюро при ЦК — изборен изпълнителен орган на ЦК, съществувал до 1952 г., който ръководел организационната работа, главно подбора и разпределението на кадрите. — Б.пр. „да се измъкнат отвсякъде колкото може максимален брой мюсюлмани комунисти за работа в Азербайджан“ 107 107 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.42, с.44. .

Сталин изпълнява нееднократно ролята на политически ръководител в отделните етапи на гражданската война. Така например по време на първия контрареволюционен опит да се ликвидира съветската власт с метежа на генерал Краснов Сталин по поръчение на Ленин и заедно с Дзержински, Орджоникидзе, Подвойски, Свердлов и Урицки участва в организирането на отбраната на Петроград и мобилизирането на силите за разгромяване на метежниците. По предложение на Ленин Сталин изпълнява и конкретни задачи по привеждането на войските на Петроградския гарнизон в бойна готовност, за строежа на отбранителни линии и за създаването на отряди на Червената армия в заводите и фабриките.

Още тук мнозина се убеждават в пробивността и неотстъпчивостта на Сталин, диктуващ директиви и отдаващ нареждания с глас, който не търпи възражения. Но едновременно с това наблюдателните партийни членове забелязват и неговата отмъстителност и злопаметност. През декември 1918 г. Сталин заедно с Ворошилов обвинява в дезорганизираност члена на Революционния съвет на Южния фронт А. И. Окулов. По настояване на Сталин Ленин взима решение: „Предвид на крайно изострилите се отношения между Ворошилов и Окулов смятаме за необходимо Окулов да бъде заменен с друг.“ 108 108 Ленинский сборник. Т.XXXVII, с.139. Въпреки че се е съгласил в случая със Сталин, на VIII конгрес на партията Ленин се изказва в защита на Окулов: „Другарят Ворошилов стигна до такива чудовищни неща като това, че Окулов бил разнебитил армията. Това е чудовищно. Окулов провеждаше линията на ЦК. Окулов ни докладваше, че там се е запазила партизанщината.“ 109 109 ЦПА ИМЛ, ф.2, оп.1, д.10022. През юни 1919 г. в Петроград Сталин пак се спречква с Окулов, който искал Петроградският военен окръг да бъде подчинен на командването на Западния фронт. В резултат на настойчивите искания на Сталин, като извънреден пълномощник на ЦК на РКП(б) и на Съвета по отбраната в Петроград, Ленин възлага на земестник-председателя на Революционния военен съвет Склянски да изпрати от негово име телеграма Окулов да бъде отзован, „за да не се разрасне конфликтът“ 110 110 Сталин, Й. В. Соч. Т.4, с.210. . В края на 30-те години Сталин всичко ще припомни на Окулов.