Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Като получава записката отговор на Троцки, в която се казва, че Сталин, обръщайки се направо към Ленин, нарушава създадения ред (според Троцки трябвало да доложи командващият Югозападния фронт А. И. Егоров), Ленин добавя: „Тук май има и малко каприз. Но трябва бърже да се обсъди. А какви са извънредните мерки?“ 113 113 Вж. пак там, с.211.

Въпреки опитите на Ленин да уреди отношенията между Сталин и Троцки, те са хладни и опънати. 114 114 Директивы командования фронтов Красной Армии (1917–1922 гг.). Т.2. М., 1972, с.790. Бъдещият генерален секретар преживява болезнено нарастващата популярност на Троцки и я смята за незаслужена. По време на едно от редките му завръщания в Москва в Революционния военен съвет на републиката му показват няколко телеграми с близко съдържание. Ще цитирам една от тях:

„До председателя на Революционния военен съвет др. Троцки.

В първата годишнина от Октомврийската революция… гражданите от село Кочетовка, Зосимовска община, Тамбовска губерния, постановиха да се преименува селото, като му дадоха Вашето име — село Троцкое. Молим да ни разрешите да наричаме нашето село със скъпото за нас име на вожда и вдъхновителя на Червената армия.

Впрочем първите преименувани градове в Съветска Русия (днешните Гатчина и Чапаевск) още в гражданската война се наричат Троцк.

Във военната преписка на Ленин се срещат на няколко пъти фрази, изразяващи удивление от докачливостта на Сталин и склонността му да влиза в дребнави спорове. Така например на една от телеграмите на Ленин за необходимостта да се помогне на Кавказкия фронт Сталин отговаря: „Не ми е ясно защо грижата за Кавфронта ляга най-напред на мене… Грижата за укрепването на Кавфронта лежи всецяло върху Реввоенсъвета на републиката, членовете на който, по мои сведения, са напълно здрави, а не върху Сталин, който и без това е претрупан с работа.“ 116 116 Директивы командования фронтов Красной Армии (1917–1922 гг.). Т.2. М., 1972, с.51, с.410. Той е недоволен и напомня на Ленин, че е „и без това претрупан с работа“. Отговорът на Ленин е твърд и лаконичен:

„20 февруари 1920 г. На Вас ляга грижата за ускоряването на прехвърлянето на подкрепления от Югозападния фронт към Кавказкия фронт. Трябва изобщо по всякакъв начин да се помогне, а не да се водят препирни за ведомствените компетенции.

Но и по-късно в донесенията на Сталин твърде ясно звучат капризни нотки. На 4 август същата година Ленин изпраща на Сталин телеграма:

„За утре в шест часа вечерта е насрочен пленум на ЦК. Постарайте се да изпратите дотогава Вашето заключение за характера на затрудненията на Будьони и на фронта срещу Врангел, както и за нашите военни перспективи на тези два фронта. От Вашето заключение може да зависят особено важни политически решения.

Сталин е обезкуражен. От една страна, той, изглежда, не иска да поеме отговорност за възможните „особено важни политически решения“, а от друга — никога не е притежавал способността да предвижда. В телеграмата си отвръща, че „войната е игра и е невъзможно всичко да се вземе предвид“, а по същината на Лениновото предложение отговаря:

„Аз не зная за какво собствено Ви е нужно моето мнение, защото не съм в състояние да Ви предам исканото от Вас заключение и се ограничавам със съобщаването на голи факти без тълкуване.

Да, той е един изпълнител на директивите на Центъра. Но когато от него се иска нещо повече, отколкото той самият желае да даде, в отговорите и поведението му открито проличават обида, недоумение, подхранвани от капризност, която така точно е схванал Ленин още в годините на гражданската война.

Ще си позволя да направя едно отстъпление. В архивите се е запазила обширна входяща кореспонденция, адресирана до Л. Д. Троцки. Особено много му е писал А. А. Йофе, негов отдавнашен привърженик и съмишленик. В едно от дългите си писма (повече от 20 страници) Йофе фактически моли Троцки да му издейства някакъв влиятелен пост, по възможност народен комисар на Работническо-селската инспекция (РКИ). Йофе пише, че „докато Сталин в интерес на работата може да бъде освободен от поста народен комисар на РКИ, защото ще бъде полезен на всеки пост, а в РКИ не работи, то все пак Чичерин не бива да се освобождава от поста народен комисар на външните работи, защото никъде няма да бъде по-полезен…“ Трудно е да се разбере защо Сталин щял „да бъде по-полезен на всеки пост“ — защото „не работи“ или защото Йофе е имал предвид потенциалните възможности на народния комисар.