Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Сталин „защитава“ Егоров, най-вече защото предложението за освобождаването на командира на фронта е на Троцки. А що се отнася до ония, които „изпуснали“ Крим, то нали сред тях е и Сталин… Още през 1920 г. Сталин можел безапелационно да заяви, че главнокомандващият С. С. Каменев „се плете в краката“. Моралната ощетеност на Сталин отдавна е негов житейски атрибут. С укрепването на положението му тя ще става все по-опасна и по-зловеща. Като проследява тази еволюция, човек се пита: а имал ли е Сталин изобщо понятие за съвест?

От гражданската война го познават отблизо не само Егоров, но и мнозина други съветски пълководци, родени от революцията — М. В. Фрунзе, М. Н. Тухачевски, И. П. Уборевич, А. И. Корк… След първите големи успехи в борбата против буржоазнопомешчическа Полша през 1920 г. войските на Червената армия, както е известно, претърпяват сериозно поражение. След време, почти след двайсет години, Сталин ще изкара виновни Егоров, Тухачевски и други военачалници заради тяхната „престъпна мудност, продиктувана от предателски замисли“. На него и през ум не му минава, че като член на военния съвет на фронта и той носи пълна отговорност и за успехите, и за пораженията на войските.

Когато на 2 август 1920 г. Политбюро на ЦК на РКП(б) взима решение да отдели кримския участък на Югозападния фронт в самостоятелен Южен фронт, военният съвет на фронта внася предложение да бъдат предадени на Западния фронт 12-а, 14-а и 1-ва конна армия. Тази операция не може бързо да се осъществи. А на 13 август Егоров и Сталин донасят на главнокомандващия, че армиите на фронта са вече въвлечени в боевете в района Лвов — Рава Руская и „в дадените условия смятаме вече за невъзможно да се изменят основните задачи на армиите“ 125 125 ЦГАСА, ф.104, оп.4, д.484, л.11. .

Когато обаче главнокомандващият С. С. Каменев изпраща до командването на Югозападния фронт нова директива за предаването на 12-а и 1-ва конна армия на Западния фронт, Сталин отказва да я подпише. Подписва я само членът на военния съвет Р. И. Берзин. Докато се разиграват тия препирни, договаряния и съгласувания, моментът е изпуснат. Извеждането на 1-ва конна армия от Лвовското направление започва едва на 20 август и тя не успява да окаже помощ на Западния фронт. Разбира се, вината за стратегическия пропуск е у Революционния военен съвет на републиката, главнокомандващия и командването на фронта. Но нали още на 5 август Сталин се съгласява с предложението трите армии да бъдат предадени на Западния фронт? А в решителния момент попречва за това, което довежда до тежки последици. Сталин не полага никакви усилия да се осъществи собственото му предложение, утвърдено в Москва. Той е също толкова виновен за големия неуспех, колкото Троцки, Тухачевски, Егоров и други длъжностни лица. Но, естествено, Сталин и не мисли да признава собствената си грешка. У него още оттогава започват да се зараждат кълновете на „непогрешимостта“.

Ленин и тоя път посочва, че при оценката на каквито и да било ситуации никога не бива да се отстъпва от истината. Анализирайки изворите на неуспеха, той казва, че „когато наближихме Варшава, войските ни се оказаха дотолкова изтощени, че не им стигаха силите да продължат с победите си, а полските войски, подкрепяни от патриотичния подем във Варшава, чувствайки се в страната си, намериха поддръжка, намериха нова възможност да тръгнат напред. Оказа се, че войната даде възможност да се дойде почти до пълния разгром на Полша, но в решителния момент не ни стигнаха силите“ 126 126 Вж. Ленин, В. И. Събр.съч. Т.41, с.321. . Твърде характерно е, че по-късно военните летописци, когато подчертават „особените“ заслуги на Сталин за „прелома“ на Южния, Източния и Северозападния фронт, никога не споменават за ролята му в полската кампания. Там той не се проявява откъм положителната си страна. Обективните закони на общественото развитие, на военното изкуство „не се задействат“ само от присъствието на когото и да било, ако не бъдат осигурени съответните условия за реализирането им.

Без да вземаме предвид всичко онова страшно и непростимо, което Сталин ще извърши по-късно, и без да го смятаме за злодей по рождение, можем да приемем, че е имал определени заслуги в гражданската война. Но това са заслугите на пълномощника, на човека за поръчки. Не е имал никакъв „решаващ принос“, както след години започват да пишат някои. Заедно с това не бива да се пренебрегва фактът, че той от самото начало на революцията влиза във висшите органи на партията — първо в Бюрото на ЦК, после в Политбюро и в Оргбюрс. Постепенно, лека-полека, особено към края на гражданската война, положението му укрепва, той става един от основните членове на ръководното партийно ядро.