Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„До председателя на Революционния военен съвет на републиката др. Троцки

На фронта на 14-а армия имаше случаи на позорно бягство на части по време на настъплението на поляците. Дадена е заповед да се разстрелва всеки десети от бягащите.

Вандеята на гражданската война е жестока и към враговете, и към своите. Както си спомня Носович, бивш началник-щаб на Севернокавказкия военен окръг (избягал по-късно при белите), Сталин не проявява никакви колебания, ако е уверен, че пред себе си има врагове. Така например в Царицин са арестувани инженер Алексеев, двамата му синове и няколко бивши офицери, обвинени за участие в контрареволюционна организация. Резолюцията на Сталин е лаконична: „Разстрел.“… И хората са разстреляни веднага, без съд. За Сталин това е в реда на нещата, той е убеден в „универсалността“, в сигурността на наказателните мерки, гарантиращи нужния политически „резултат“.

На заседание на ЦК на РКП(б), състояло се на 25 октомври 1918 г., освен другите въпроси се обсъжда и писмото на Сталин за саботаж в снабдяването на 10-а армия. Той категорично иска да се предадат на съд пред военния трибунал командващият фронта и членовете на военния съвет. Заседанието на ЦК, ръководено от Свердлов, решава обаче „никой да не се привлича към съдебна отговорност, а да се възложи на др. Аванесов да извърши разследване и да доложи за резултатите в ЦК“. Аспирациите на Сталин са отхвърлени.

Почувствал сила, възможност да влияе върху събитията и текущите процеси, макар и да са с локално значение, но достатъчно забележими и важни, в много случаи Сталин започва да проявява характера си, който в бъдеще ще стане източник на много беди. Така например като член на Революционния военен съвет на Южния фронт той не е на едно мнение с члена на Революционния военен съвет на републиката Смилга по въпроса за направлението на главния удар срещу войските на Деникин. В разсъжденията си е рязък, груб, нетолерантен. За него е важно не само да отстоява мнението си, но и едновременно да унижи опонента си. Вместо търпеливо да обсъди с колегите си (та нали всички са членове на съвета) плюсовете и минусите на едни или други предложения, Сталин заема непримирима позиция, близка до озлобено отхвърляне на другите становища. Тук му е мястото да спомена, че три години по-късно в една от последните си записки Ленин отбелязва проявите на озлобеност у Сталин при решаването на важни въпроси. Но „озлоблението изобщо — ще отбележи Ленин — играе в политиката обикновено най-лоша роля“ 123 123 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.45, с.357. . Ако не се съгласяват и спорят с него, Сталин призовава на помощ авторитета на Центъра, указанията и директивите на Москва, изразява съмнение в благонадеждността на опонентите си. На практика всички, с които е влизал в конфликт по време на гражданската война (а те не са малко), след две десетилетия скъпо заплащат за това. Сталин е злопаметен.

Тъй като доста дълго е член на Революционния военен съвет на Югозападния фронт, той твърде бързо намира общ език с командващия фронта А. И. Егоров, бъдещ маршал на Съветския съюз, изтъкнат военачалник. По време на кървавата чистка през 1937 г. Егоров ще бъде репресиран със знанието и одобрението на Сталин. На неговото писмо за милост Сталин изобщо не реагира, макар Егоров да му припомня, че в гражданската война неведнъж заедно „са сърбали зелева чорба от една паница“. Но има и случай (извънредно рядък случай!), когато Сталин се застъпва за Егоров. В Москва се разглежда предложението на Троцки Егоров да бъде освободен от поста командващ фронта за неуспехите в Крим. Поискват мнението на Сталин. То се оказва твърде своеобразно и излиза далеч извън рамките на отговора на въпроса.

„Москва ЦК РКП, до Троцки

Категорично възразявам против замяната на Егоров с Уборевич, който още не е узрял за такъв пост, или с Корк, който не става за командващ фронта. Крим изпуснаха Егоров и главнокомандващият заедно, тъй като главнокомандващият беше в Харков две седмици преди настъплението на Врангел и си замина за Москва, без да забележи разложението сред Кримската армия. Ако е чак толкова нужно да бъде наказан някой, трябва да бъдат наказани и двамата. Аз смятам, че по-добър от Егоров засега не можем да намерим. Би следвало да бъде сменен главнокомандващият, който се мята между крайния оптимизъм и крайния песимизъм, плете се в краката на командира на фронта и го обърква, не умеейки да даде нищо положително.