Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

След полунощ Сталин рядко повиква някого. Изключение прави само най-близкото му обкръжение — Молотов, Ворошилов и Берия. Обсъждайки един или друг въпрос, по предложение на Сталин те често прекъсват и отиват да вечерят във вилата му в Кунцево, където продължават да работят, но вече на трапеза. Обикновено Сталин дава възможност на всеки да се изкаже, намесва се понякога с кратки реплики, а накрая обобщава, без да бърза. Често пъти решенията му се отличават съществено от мнението на неговите събеседници, но това никак не ги смущава. Веднага се съгласяват. Възразява от време на време, и то не настойчиво, само Молотов. А Берия по-често от другите успява да налучква мислите на „вожда“ и не скрива задоволството си. Когато са необходими справки, уточняване на някаква подробност или статистически данни, Сталин веднага се обажда по прекия телефон на някой народен комисар или на друго високопоставено длъжностно лице и бързо си изяснява въпроса. Почти няма случай на другия край на жицата да не се окаже търсеният. На пръв поглед, изглежда, че с тия обаждания Сталин проверява усърдието на ръководителите, които на свой ред държат при себе си и през нощта определен брой служители за решаване на внезапно поставената задача. В навечерието на войната нощните бдения са нещо обикновено.

Сега Сталин препрочита отчетния доклад, който ще изнесе пред редовния XVIII конгрес на партията. В началото на януари пленумът на Централния комитет решава конгресът да бъде свикан на 10 март 1939 г. Подготвеният в апарата на Централния комитет първи вариант на доклада вече е невъзможно да бъде разпознат. Сталин преработва напълно десетки страници. Той иска да прокара две главни идеи. Първата: светът е пред прага на нови сътресения. Руши се системата на следвоенните мирни договори. Икономическата криза засилва опасността от въоръжен сблъсък. На хоризонта се задават буреносните облаци на световната война. А още по-точно, замисля се Сталин и написва: „Новата империалистическа война става факт.“

Втората идея, която „вождът“ иска да изложи в популярна форма, е публично да бъдат признати новите успехи на социализма. Той смята, че в резултат от разгрома на „капитулантите и вредителите“ страната е станала още по-силна. Сталин прелиства страниците със статистически изводи, подготвени специално за него, и след продължителен размисъл започва бързо да пише: „Ние изпреварихме главните капиталистически страни по отношение на техниката на производство (?! — б.а. ) и темповете на развитие на промишлеността. Това е много добре. Но е малко. Нужно е да ги изпреварим и в икономическо отношение. Можем да направим това и трябва да го направим… Нужно е да строим нови заводи. Нужно е да създадем нови кадри за промишлеността. Но за това е необходимо време, и то доста. Невъзможно е за 2–3 години да изпреварим главните капиталистически страни. За това се изисква малко повече време.“ 571 571 XVIII съезд Всесоюзной Коммунистической партии (большевиков). Стенографический отчет. М., 1939, с.18.

Сталин отмества уморено доклада настрана, извиква Поскрьобишев и поисква да му донесе списъците на делегатите на предишния конгрес и на избраните тогава членове на Централния комитет. Предишния ден тези списъци липсваха. Сталин отваря тънката папчица и се задълбочава в четене. Може би повече от половината имена са му добре познати. Един го познава още от Народния комисариат по националните въпроси, друг — от колективизацията, трети помни от разговора си с него при назначаването му за секретар на областен комитет. Познава почти всички военни делегати. Сталин мести бавно пръст по списъците и от време на време го спира под едно или друго име. Будната му памет възстановява срещи, разговори, размяна на мисли.

Ето например В. И. Михайлов, ръководител на строежа на Двореца на съветите. Идвал е при него един или два пъти заедно с архитекта академик Б. М. Йофан, изслушваха препоръките му във връзка с проектирането и разгръщането на строителните работи. Помни И. Е. Любимов с това, че обикновено един от първите му рапортуваше за преизпълнението на плана от предприятията на леката промишленост. Погледът на „вожда“ дълго не може да се откъсне от реда, на който е написано „А. С. Енукидзе — секретар на Президиума на Централния изпълнителен комитет на СССР“. Нали бяха приятели, а пък виж го какъв потаен се оказа… А ето я и цялата „компания“ от завеждащи отдели на ЦК на партията — К. Я. Бауман, И. Я. Пятницки, Я. А. Яковлев, А. И. Стецки… Как се променят хората! Яков Аркадиевич Егщейн, когото, кой знае защо, наричаха Яковлев, така добре работеше в годините на колективизацията, а изведнъж „кривна“. Сталин си спомня, че няколко пъти го е канел на обяд, а това е белег на особено благоразположение. Стецки умееше да работи с писатели и артисти, но не успя да спечели доверието му. Излиза, че предчувствието не го е излъгало — враг е бил… Погледът на Сталин се препъва в името на М. Л. Рухимович, народен комисар на отбранителната промишленост. С него се е срещал много пъти: упорит, изпълнителен човек, но се оказа, че се е забъркал в някакви връзки с троцкистите… А ето го и Л. И. Мирзоян, първи секретар на ЦК на КП (б) в Казахстан. Не го познава добре, но си спомни, че след обсъждането на кандидатурата му даде съгласието си да бъде „избран“.