Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Сталин не само обезкървява централните органи на Коминтерна, но със своите политически действия усилва рязко сектантските тенденции, принизява дейността на апарата му до придатък на създадената от него бюрократична машина. Деформирането на интернационалните принципи, командните и репресивните методи, насаждани от Сталин, рязко намаляват влиянието на Интернационала сред масите, спомагат обективно за укрепването на фашизма.

Сталин продължава да упорства в оценката си за социалдемокрацията, поставя я фактически в един кюп с фашизма. Обяснява спадането на революционната вълна в света преди всичко с „реформизма“ и „предателството“ на социалдемократите. „Вождът“ е последователен в грешките си. Тази е една от тях, но с особено тежки последици и с отдавнашни корени. Да се върнем за малко в 20-те години.

През януари 1924 г., една седмица преди смъртта на Ленин, се свиква пленум на Централния комитет. Между другите въпроси се обсъжда и докладът на Зиновиев „За международното положение“. При обсъждането се изказва и Сталин. Като критикува Радек за допуснатите от него грешки по „германския въпрос“, той формулира дълбоко погрешния тезис, който по-късно натрапва постепенно и на Коминтерна: опора на фашизма е социалдемокрацията, на която ние трябва да обявим „война на живот и смърт“. С изказването си той представя фактически социалдемокрацията като главен враг на работническото и комунистическото движение. 575 575 ЦПА ИМЛ при ЦК КПСС, ф.17, оп.2, д.109, л. 32–33. През 1924 г. в статията си „Още за международното положение“ той обявява, че фашизмът и социалдемокрацията са „близнаци“. По този въпрос Сталин не маневрира, а дълги години се придържа към едни и същи погрешни възгледи. Още през 1933 г., когато се запознава с ръкописа на Ф. Гекерт, един от видните дейци на Германската комунистическа партия, озаглавен „Какво става в Германия?“, Сталин отбелязва отстрани „Соцфашисти? Да“. Там, където Гекерт пише, че социалдемокрацията кривнала и минала на страната на фашизма, Сталин добавя, че именно поради това „комунистите наричат социалдемократите ето вече три години социалфашисти“ 576 576 Пак там, ф.558, оп.1, д.4010, л.1. . Очевидно е колко дълбоко погрешен и късоглед извод прави Сталин. Вместо към обединяване на силите на работническата класа за борба с фашизма той ориентира комунистическите партии към борба със социалдемокрацията. А това обезсилва съпротивата им против фашизма — действителната главна опасност за работническото и комунистическото движение.

Когато се съветва с обкръжението си по международни въпроси, Сталин се вслушва, кажи-речи, само в думите на Молотов. Според „вожда“ неговите аргументи са някакъв синтез между гъвкавост и твърдост и съответстват на обстановката. Двамата формулират „задачите на партията в областта на външната политика“, които Сталин докладва на XVIII партиен конгрес. Четирите точки на тази програма, оформени писмено от Сталин буквално само няколко часа преди откриването на конгреса, изразяват две тясно свързани идеи:

Първо. Да продължи търсенето на мирни средства за предотвратяване на войната или най-малкото за максималното й отдалечаване. Да се предприемат нови опити за реализиране на съветския план за колективна сигурност в Европа. Да не се допусне създаването на широк общ антисъветки фронт. Да се проявява максимална предпазливост спрямо провокациите на врага.

Второ. Да се вземат всички необходими, дори извънредни мерки за ускоряване на подготовката на страната за отбрана, като се обърне най-голямо внимание на укрепването на бойната мощ на Червената армия и Военноморския флот. (Въпросите за по-нататъшното нарастване на отбранителния потенциал се обсъждат по-късно на XVIII общосъюзна партийна конференция през февруари 1941 г.)

Същевременно на заседанията на Политбюро много от въпросите се разглеждат във връзка с решаването именно на тази двуединна задача. Сталин непрекъснато мисли как да подобри работата на външнополитическото ведомство, как да използва максимално възможностите на дипломацията. Не е доволен от народния комисар — той твърде често е на особено мнение. Веднага след майските празници Берия протяга ръка към Литвинов. Появяват се признаци за скорошен арест — около Литвинов се създава „вакуум“, не го викат на съвещания от висок ранг, сътрудници на НКВД водят нощни „разговори“ с негови помощници и близки. Малко след това е изваден от състава на Централния комитет… По всичко проличава, че трябва да се очаква най-лошото. В Народния комисариат запечатват книжата му. Хора на Берия преглеждат записките на народния комисар в дипломатическите му дневници. В документите намират копие на един от последните му доклади до Сталин: „Изпращам с настоящето запис на днешния ми разговор с английския посланик и превод на английския проект за декларация… Тя предвижда само задължително споразумяване, тоест същото, което ние самите имаме предвид. Впечатлението, че се създава някакъв нов пакт на четирите, с изключение на Италия и Германия, ще има известно политическо значение. Но не съм уверен, че Бек ще се съгласи да подпише дори такава декларация…“ 577 577 ЦГАСА, ф.33987, оп.3, д.1225, л.9. Литвинов иска и се надява, че антифашисткият алианс със западните демокрации може да се осъществи… В писмото си от края на март 1939 г. до пълномощния, министър на Съветския съюз във Франция Суриц той съобщава, че „на недвусмисленото предложение за декларация на четирите ние дадохме недвусмислен отговор, че сме съгласни“. Но що се отнася до нас, решихме, подчертава народният комисар, „да не я подписваме без Полша“. Става ясно обаче, че отговорът на Полша „е достатъчно точен, за да разберем отрицателното й отношение“ 578 578 АВП СССР, ф.06, оп.1, п.19, д.206, л.551. . Литвинов смята, че един възможен съюз на СССР със западните демокрации ще бъде най-сигурната гаранция срещу заплахата от световна война. Заедно с това именно един такъв съюз ще позволи да бъдат защитени и малките държави, които Хитлерова Германия се готви да погълне. След като на 29 март 1939 г. приема посланика на Литва в СССР Балтрушайтис, народният комисар записва в дневника си: посланикът „ми донесе копие от германско-литовското споразумение за Клайпеда и заедно с това ми съобщи подробности от «преговорите». Рибентроп се държал твърде грубо с министъра на външните работи на Литва Ю. Урбшис, когато му връчил проекта за споразумение, и поискал да бъде незабавно подписан. Когато Урбшис възразил, Рибентроп заявил, че Ковно (Каунас — б.а. ) ще бъде сравнен със земята, ако споразумението не бъде подписано незабавно, и че германците са напълно готови да направят това. Накрая Рибентроп се съгласил да пусне Урбшис до Ковно, при условие че се върне веднага с подписано споразумение…“ 579 579 Пак там, в. 1, д.5, л.554.