Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Изложих вече редица съображения пред вас по този въпрос. Ще прибавя още едно. В историята неведнъж се е случвало логиката на революцията или контрареволюцията да води към терор. И тогава историята, по думите на Фр. Енгелс, тази най-жестока измежду богините, е можела да препуска с триумфалната си колесница през планини от трупове не само по време на война… През втората половина на 30-те години няма никакви видими предпоставки за развихряне на масови репресии. Въпреки многобройните трудности страната е в подем. Мощният революционен тласък на Октомври придава на социалното движение трайно и неотслабващо ускорение. Хората вкусват вече от първите реални плодове на живата притегателна сила на социализма. И в този момент Сталин и създаденият от него наказателно-бюрократичен апарат започват безпрецедентна кампания за насилствено ликвидиране на всички представители на отстранените вече „опозиционни“ групи, на всички, които биха могли под каквато и да е форма да изразят несъгласие с тираничния режим на „господстващата личност“. Народът е хвърлен в страдания без всякаква видима причина. Това става само защото не е създаден сигурен механизъм за социална защита.

Именно в този период се проявяват най-лошите, отрицателните черти на Сталин. Даден е страшен урок за вечни времена: без хармония с нравствените и най-високите политически идеали могат да се превърнат във фалшиви скъпоценности. Иди да убеждаваш историята, че не ни е потръгнало на ръководители. Щом този малшанс ни е споходил, и не само веднъж, значи цялата работа е в несъвършенството на механизма и в недостатъчната демократичност на процедурата за издигане и контрол преди всичко отдолу и за сменяване на ръководните личности. А нали Ленин е бил на мнение, че „масите трябва да имат право сами да си избират отговорните ръководители. Масите трябва да имат право да ги сменят, масите трябва да имат право да знаят и да проверяват всяка, дори и най-малката крачка в дейността им“ 568 568 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.36, с.145. . В дадения случай именно Сталин натрупва на партията и на народа своето разбиране за социализма и за методите на построяването му, натрапва свой, Сталинов социализъм, който още веднъж ще повторя, се различава кардинално от Лениновия социализъм. Колкото по-високо е равнището на демокрацията, толкова тя по-малко зависи от личните качества на лидера. В края на краищата демокрацията просто няма да приеме неподходящите.

Сталин и апаратът му прибягват до терор без никакво историческо оправдание. Да си припомним думите на Фр. Енгелс, че терорът се изразява в повечето случаи в безполезни жестокости, извършвани от изплашени хора, за да се самоутвърдят.

Според Сталиновяя светоглед голямата цел оправдава широкото прилагане на насилието, а тя била създаването на „по-еднородно“ общество, преди всичко в посока на изравняване на мисленето и стремежите на хората. Но Сталин сбърква в главното: направил си е погрешни изводи за възможностите и надеждите на народа, не е познавал народа. За известно време репресиите принуждават хората да мълчат, да понасят безропотно кървавото безумие. Но вярата на съветския човек в социалната справедливост, в истинската стойност на социалистическите идеали Сталин не можа да убие. В значителна част от населението се затаяват глухо недоволство и несъгласие, скрити дълбоко в душите. Заедно с това хората не могат да намерят достоен изход. Тук му е мястото да кажа, че мнозина започват да анализират вярно обстановката чак след като се оказват зад бодливата тел. Семената на негодуванието, гнева, възмущението и скръбта покълват едва след много години.

Днес обаче по-иначе се възприемат редовете, написани от Троцки в книгата му „Престъпленията на Сталин“ (1937 г.). Изгнаникът, разбира се, гледа на Сталин преди всичко през призмата на личната си омраза и му предрича скорошен провал. Не е могъл да предположи, че престъпленията на Сталин ще бъдат осъдени значително по-късно. Но мисля, че си струва все пак да ви запозная с пророчеството му:

„Утре Сталин може да се превърне в бреме за управляващата прослойка… Сталин е изправен пред края на трагичната си мисия. Колкото повече му се струва, че не се нуждае вече от никого, толкова по-близо е часът, когато никой няма да се нуждае от него. При това Сталин надали ще чуе думи на благодарност за положения труд. Сталин ще слезе от сцената, понесъл тежестта на всички престъпления, които е извършил.“ 569 569 Trotzki, L. Stalins Verbrechen, S. 366–367.