Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„Сталин очисти от паплач родината като същински санитар. Но жалкото е, че лошо я очисти, щом и днес има такива, които тъпчат това светло име.

„Ще си поиграете на демокрация, ще си поиграете и ще повикате диктатор. Без силна ръка в Русия никога нищо свястно не е могло да бъде направено. От страна с рало Сталин направи държава с атомна бомба. С това всичко е казано.“

Една вечер телефонът вкъщи иззвъня. Непознатият се представи със старчески глас: Иван Николаевич (мисля, че скри истинското си име). И без никакви заобикалки заяви, че „с удоволствие би ме изправил до стената“, „и без това такава ми беше работата през 1937 и 1938 г.“. „Не закачайте Сталин — изфъфли някогашният изпълнител на присъди, — той пак ще се върне при нас под друга форма“ — и постави слушалката.

Съзнанието на такива хора се е вкаменило още през 1937 г. и окуцелия им светоглед на „винтчета“ не са променили нито годините, нито ветровете на преобразованията. Не са останали много от тях, но те знаят много, въпреки че предпочитат да не афишират публично участието си в нечувания терор. Да, създателят на терора е имал на разположение голям брой изпълнители. Най-често това са жертви на своето време, но когато и през 80-те години някой пресипнал глас ви напомни, че „не съжалява за съучастничеството си“, това вече не е поза, а позиция. В съзнанието на тия хора сталинизмът е здраво вкоренен и те надали някога ще се покаят. Боготворили са Сталин тогава, боготворят го и днес. Съзнанието им, изглежда, не може да бъде очистено от сметта на култовщината. Това те са писали:

„Рапорт до другаря Берия Л. П.

Време е на другаря Сталин да му се поднесе тържествено званието «Велик» или «Баща на нацията». И да се утвърди това звание с указ на Върховния съвет. Трябва да се помисли за грандиозен паметник за вечни времена от мед, бронз, бетон. Нужно е да се учреди орден «Сталин».

Бяха издигнати много паметници. А виж, за званието „Велик“ и за ордена — времето не стигна…

В историята винаги е имало страници, които някои хора биха искали по-бърже да забравят. Но това е невъзможно, пък и те е нужно. Всичко, което е било, е и част от самите, нас. Всичко това са преживели главно поколенията, които вече са се преселили във вечността. Колкото по-дълго живеем, толкова повече намаляват по-възрастните от нас. И с всеки ден се увеличават по-младите. Но споменът ни за невинните жертви на Сталиновото безумие е за нас неизмеримо горчив. Загинали са не като герои, а като мъченици. Сталин не дава възможност на Каширин или на Корк, на Дибенко или на Якир да се сражават на бойното поле с фашизма. Осъзнаването на тази необратимост е увеличавало страданията им.

Всички ние помним Сталин от снимките, от бюстовете и от паметниците, които незабелязано, но някак си бързо изчезнаха от пиедесталите. „Вождът“ беше често изобразяван с вдигната ръка, „сочеща“ пътя на целия народ, с благодушна усмивка, с характерно присвити будни очи. Кой е могъл и да помисли тогава, че зад тази маска се крият патологична жестокост, безсърдечие и коварство, равни на които трудно можем да намерим в нашата история? Почувствали са това в пълна мяра не само милионите репресирани и техните семейства, но и роднините на самия Сталин. В. В. Нефедов, един от усърдните и упорити изследователи на живота на Й. В. Джугашвили-Сталин, след продължителен труд успява да изясни съдбата на роднините на „вожда“. Ето до какви резултати е достигнал:

По линията на Екатерина Семьоновна Сванидзе (първата жена на Сталин) са репресирани:

1. Александър Семьонович Сванидзе, брат на жена му. Член на партията от 1904 г. (партиен псевдоним — Альоша Сванидзе). Народен комисар на финансите в Грузия, до 1937 г. е работел в Народния комисариат на финансите на СССР. Един от най-близките приятели на Сталин. Обвинен в шпионаж и разстрелян.

2. Мария Анисимовна Сванидзе, жена на А. С. Сванидзе. Оперна певица. През 1937 г. арестувана, осъдена на 10 години затвор, умряла в заточение.

3. Иван Александрович Сванидзе, син на А. С. Сванидзе. Арестуван като син на „народен враг“. Връща се от заточение през 1956 г.

4. Мария Семьоновна Сванидзе, сестра на жената на Сталин. В периода 1927–1934 г. лична секретарка на А. С. Енукидзе. Арестувана през 1937 г. Умира в затвора.

5. Юлия Исаковна (Мелнер) Джугашвили, жена на Яков, първия син на Сталин. Арестувана, през 1943 г. освободена.