Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Сталин знае точните данни за мащабите на репресиите и те не го плашат. Но ето че някъде през втората половина на 1938 г. започват да идват важни донесения: вдигнатите по тревога две дивизии от Киевския военен окръг не достигат в определеното време набелязания район; проектирането на химическия комбинат се оказва незадоволително; конструкторското бюро за разработка на транспортни самолети закъснява с изпълнението на възложените му задачи… Става ясно, че нещата не опират само до „вредителите“. Възниква огромен недостиг от кадри. Страната, народното стопанство, армията са върнати не месеци, а години назад.

Сталин, както винаги в такива случаи, открива „виновника“. В дадения случай — Ежов. А. С. Яковлев, изтъкнатият съветски авиоконструктор, който се е срещал със Сталин, си спомня думите на „вожда“: „Ежов е негодник, през 1938 г. погуби мнозина невинни хора. Ние затова и го разстреляхме.“ Арестуваните кандидат-членове на Политбюро П. П. Постишев, А. Е. Рудзутак, В. Я. Чубар и Р. И. Ейхе освен в други престъпления са обвинени и в… „изтребване на болшевишки кадри“. Сталин и този път се опитва да прехвърли върху други отговорността за терора.

На „вожда“ докладват писмата на Постишев, Косиор, Рудзутак, Чубар и Ейхе, в които те изцяло отричат вината си. Преди да бъдат препоръчани за избирането им в Политбюро, Поскрьобишев, Мехлис, Ягода и Ежов проучват родословието им до „пето коляно“. Това са проверени хора. За същото те пишат на Сталин и в предсмъртните си писма, говорят на заседанията на безсъвестния съд. Ето какво пише например Ейхе в писмото си до Сталин:

„Преминавам сега към най-унизителните дни в моя живот — към действително сериозната ми вина пред партията и пред Вас. Тази вина е моето признание в контрареволюционна дейност. Но положението беше следното: не можах да издържа на мъченията, на които ме подхвърляха Ушаков и Николаев, особено първият от тях — той знаеше, че счупените ми ребра още не са зараснали, и възползвайки се от това, ми причиняваше при разпитите страшна болка, принудиха ме да излъжа себе си и другите (с моето признание)…

Моля Ви, умолявам Ви делото ми отново да бъде разгледано не за да ме пощадите, но за да бъде разобличена цялата тази мръсна провокация, която се е увила сега като змия около толкова хора поради моята слабост и престъпна клевета. Никога не съм изменял нито на Вас, нито на партията. Знам, че ще загина поради гнусната долна провокация на враговете на партията и народа, изфабрикувана от тях против мене.“

От писмото се чува не само глас на непоносима предсмъртна мъка, но и протест, и слаба надежда… Когато е чел писмото на Ейхе, Сталин не може да не е знаел, че „змията на провокацията“ е пуснал той, първият човек в партията и държавата. „Вождът“ дори не се съветва с другите членове на Политбюро — произнася присъдата над Ейхе, още когато санкционира арестуването му. Главният инквизитор никога не променя решенията.

Показват му и изказването на Рудзутак пред съда, който, подчертавам това обстоятелство, е заседавал всичко на всичко двайсет минути.

„Единствената молба, с която се обръщам към съда, това е да се съобщи в Централния комитет на ВКП(б), че в НКВД има неликвидиран още център, който ловко фабрикува дела и принуждава невинни хора да признават престъпления, каквито не са извършили; обвиняемите нямат възможност да докажат, че не са участвали в престъпленията, за които се говори в признания, изтръгнати с мъчения от различни лица. Методите на следствието са такива, че хората са принудени да лъжат и да оклеветяват невинни…“

Рудзутак е искал среща със Сталин, но той отговаря с груба ругатня. А нали Рудзутак е един от кристалночистите стари болшевики, лежал 10 години в царски затвор, за да загине накрая в Сталиновите зандани. Сталин надали е забравил, че през май 1937 г., малко преди да бъде арестуван, Рудзутак е бил при него и спокойно му докладвал въпроса, който го интересувал. Но „вождът“ сигурно не го е слушал, а се е опитвал да разбере доколко е верен „сигналът“ на Ежов, че по време на Генуезката конференция Рудзутак бил завербуван от чуждото разузнаване; като председател на Централната контролна комисия към ВКП(б) на СССР и като народен комисар на Работническо-селската инспекция (РКИ) на СССР, а в последно време като заместник-председател на Съвета на народните комисари е поддържал връзки с троцкистите… Сталин сигурно веднага си е спомнил, че веднъж, още когато Ленин е жив, Троцки се произнесъл много ласкаво за Рудзутак като дипломат, ерудит, интелектуалец, владеещ няколко езика… и спрял да се съмнява в „сигнала“ на Ежов…