Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„б) Отбелязва се лошото организиране на следствената работа. Следствието често изпада в зависимост от престъпника (!) — б.а. ) и неговата добра воля да даде изчерпателни показания или да не даде.

г) Създаден е неприемлив режим за враговете на съветската власт. Настаняването им често прилича повече на принудителни почивни домове, отколкото на затвори (пишат писма, получават колети и т.н.).“ 561 561 ЦПА ИМЛ, ф.17, оп.1, д.577, л.57.

На органите на НКВД се предписва да отстранят незабавно „допуснатите недостатъци“. Не е трудно да си представим как са „отстранявани недостатъците“, отбелязани от Сталин!

Дори след ноемврийското постановление от 1938 г., когато кървавата вакханалия започва постепенно да затихва, Сталин изисква „да бъдат завършени неприключените дела“. Вместо следствените органи спокойно да си изяснят нещата, да освободят невинно арестуваните и да им се извинят, заключителните вълни на кампанията отнасят в небитието все нови и нови хора. Ето едно от последните донесения от този период:

„До ЦК на ВКП(б)

за другаря Сталин Й. В.

От 21 февруари до 14 март 1939 г. военната колегия при Върховния съд на СССР в закрити съдебни заседания в Москва разгледа делата на 436 души. Осъдени на разстрел — 413. На основание на Закона от 1 декември 1934 г. присъдите са приведени в изпълнение.

На съдебното заседание на военната колегия напълно се признаха за виновни Косиор С. В., Чубар В. Я., Постишев П. П., Косарьов А. В., Вершков П. А., Егоров А. И., Федко И. У., Хаханян Л. М., Бакулин А. В., Берман Б. Д., Берман Н. Д., Гилински А. Л., Гей К. В., Смирнов П. А. (бивш народен комисар на военноморския флот — б.а. ), Смирнов М. П. (бивш народен комисар на търговията — б.а. ) и други.

Пред съда някои подсъдими се отрекоха от показанията си, дадени на предварителното следствие, но бяха напълно разобличени от други материали по делото.

Председател на военната колегия при Върховния съд на Съюза на ССР

Тук му е мястото да отбележа, че в списъка фигурира и А. И. Егоров като „признал се за виновен“ и „осъден“. Това е още една фалшификация. Той не „се признал за виновен“ и е умрял по време на следствието.

Както винаги, нищо не трепва у Сталин, не го смущава мисълта за мащабите на беззаконието, не се свива гърлото му от спазъм на разкаяние, не минават пред очите му лицата на загиналите, повечето от които лично познава. Известна е късата жестока фраза на Поскрьобишев: „Доложено на Сталин.“

„Вождът“ помни как след решението, прието чрез допитване от членовете и кандидат-членовете на ЦК, е изваден от състава на кандидат-членовете на Политбюро Влас Яковлевич Чубар (в Политбюро е от XV конгрес). Тогава Чубар му написва дълга смислена записка относно мерките за подобряване на отбранителната промишленост. Сталин внимателно прочита, правят му впечатление разумните изводи и сериозните предложения, но не му харесва завършекът на писмото:

„Всички тези съображения се готвех да Ви съобщя, но нещата пак се объркаха и пак не по моя вина. Много обидно и тежко е да зная, че поради потока от клевети и интригите на народните врагове ми се налага да напусна впряга насред нивата, но където и да бъда изпратен на работа по Ваше решение, навсякъде и всякога ще се боря честно и добросъвестно за нашето общо дело, за процъфтяването на СССР и за комунизма.

16 юли 1938 г.

Хитрува, по всяка вероятност си е помислил Сталин и нарежда писмото да бъде предадено на Ежов. Та би ли могъл някой някога да разчувства Сталин?! Когато научава от доклада на Улрих, че Чубар, както и другите подсъдими са разстреляни, „вождът“ сигурно е избутал спокойно настрана рапорта на председателя на военната колегия и е започнал да чете например предложението на М. Митин и П. Поспелов за необходимостта от подготвянето на „Кратка биография на Й. В. Сталин“…

После, връщайки се отново в мислите си към Чубар, си е спомнил, че и Ейхе, и Рудзутак, и Постишев, и много, много други са го молили да се намеси и да спре насилията. Всички му се кълнат във вярност, вярност към „другаря Сталин“… Но защо молят? Нима това е достойно? Той обича да мисли и да говори за себе си в трето лице. Никакво състрадание. Никакви лигавщини… Мисля, че за да разберем по-добре тъканта на Сталиновата жестокост, ще ни помогнат проницателните наблюдения и размисли на Ф. М. Достоевски в неговите „Записки от мъртвия дом“. Великият писател и психолог е забелязал, че „кръвта и властта опияняват: плъзват грубиянщината, развратът; до ума и сърцето пролазват и накрая стават сладки най-ненормалните явления. Човекът и гражданинът загиват в тиранина завинаги, а възвръщането му към човешкото достойнство, към разкаянието, към възраждането става за него вече почти невъзможно“ 564 564 Достоевский, Ф. М. Собрание сочинений в 10 томах. Т.3. М., 1956, с.595-596. .