Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Е. П. Питовранов, работил в НКВД преди войната и станал след войната началник на управление и заместник на народния комисар, ми разказва за Берия много и доста интересни неща. Питовранов остава жив само защото е пратен в затвора за „меко отношение“ към „народните врагове“. Според него Берия е не само абсолютно безнравствена, но и дълбоко аполитична личност. Мисля, казваше Питовранов, че Берия не разбираше нищо от марксизъм, нямаше и представа от Лениновите трудове. За него политиката добиваше смисъл само ако е във връзка с неговите собствени, лични цели. За Берия единствено важна беше само властта над хората. Трудно е да си обясни човек защо Берия, за когото Сталин е знаел много неща, остана толкова дълго на повърхността. Обикновено „вождът“, разсъждаваше Питовранов, стоварваше върху такива хора като него отговорността за каквито и да било несполуки, прегрешения или провали и безпощадно ги премахваше. А Берия се задържа. И не само се задържа, но и продължаваше да дискредитира социализма, закона, нашето общество. Изглежда, работата все пак е в това, че хора от сорта на Берия са допадали на Сталин заради готовността си да изпълнят всяконегово указание. Берия беше копие на Сталин в главното: в методите за използване на властта.

Важно е да се каже, че Сталин е възлагал на Берия най-деликатните задачи. Троцки, най-непримиримият личен враг на „вожда“, в края на краищата е отстранен физически не без участието на Берия. Липсата на каквито и да било принципи у Изрода скоро е почувствана от цялата Сталинова свита. Всеки от неговото обкръжение започва истински да се бои от народния комисар на вътрешните работи. Понякога Берия демонстрира в присъствието на другите членове на Политбюро особеното си отношение към Сталин, като разменя с него по няколко фрази на грузински. В такъв момент всички млъкват смутено — нищо чудно да става дума за някой от присъстващите.

По време на войната Сталин възлага на ведомството на Берия възстановяване на мостове, прокарване на железопътни клонове, разкриване на нови рудници и т.н. Всичко това се прави, разбира се, от затворниците и за възможно най-кратко време. „Бойните действия“ на Берия в годините на Великата отечествена война се ограничават фактически с две пътувания до Кавказ като член на Държавния комитет на отбраната. Първия път — през август 1942 г., а втория — през март 1943 г. Архивите свидетелстват, че и тук Берия сваля от името на Сталин неудобните му хора, разстрелва, всява страх у военните. Съпровождат го Кобулов, Мамулов, Милщейн, Пияшев, Цанава, Рухадзе, Влодзимирски, Каранадзе. Изпатили са си Тюленев, Сергацки, Петров и други военачалници. Всеки от тях е имал не само противник пред себе си, на фронта, но и коварен палач зад гърба. Телеграмите му до Сталин почти винаги играят решаваща роля при назначаванията. На 1 септември 1942 г. Берия докладва на Сталин:

„Смятам за целесъобразно за командващ Задкавказкия фронт да бъде назначен Тюленев, който при всичките си недостатъци повече ще отговаря на това назначение, отколкото Будьони. Трябва да отбележа, че във връзка с отстъпленията му авторитетът на Будьони в Кавказ е значително спаднал, а да не говорим, че поради слабата си грамотност безусловно ще провали нещата…

Както докладвал Тюленев в Москва, в критичния момент той се обърнал към Берия за разрешение да използва значителен контингент от вътрешните войски, дислоцирани в Кавказ. „Берия се съгласи да отдели само малка част — пише Тюленев, — и то по указание на Сталин.“ 559 559 Пак там, л.306. С намесите си народният комисар на вътрешните работи създава в щабовете обстановка на напрегнатост, нервност, подозрителност и взаимни доноси. Генерал Козлов е принуден да се оплаче на Сталин от началника на специалния отдел Рухадзе, който със знанието на Берия се опитва да оказва натиск върху ръководството на фронта при взимането на оперативни решения… Но всички такива слаби протести са игнорирани в Москва. Самото присъствие на Изрода парализира творческата мисъл на военачалниците — никой не иска да се окаже поредна негова жертва. Когато Берия си заминава, придружен от своята многобройна свита, всички въздъхват облекчено.

„Ленинградското дело“, „мингрелското дело“, „делото на лекарите“ и други такива акции са пряка проява на престъпното творчество на Берия. Бил е много силен не само защото стоял на пулта на наказателната машина, но и защото в негово разпореждане се намирала цялата система на ГУЛАГ. Когато американците хвърлиха атомни бомби над Хирошима и Нагасаки, Сталин заповядва да се форсират работите в тази област. Общото ръководство е възложено на Берия. Неговите помощници Меркулов, Деканозов, Кобулов, Гоглидзе, Мешик и Волдзимирски са само послушни изпълнители на злата му воля. С техните усилия, напълно одобрени от Сталин, получават „право на съществуване“ научни и инженерно-технически лаборатории в лагерите за затворници. Интелектуалната мощ на мнозина изтъкнати учени, натикани зад правоъгълните огради на „зоните“, напрегнато търси жизненоважни решения, с които да се отговори в максимално съкратени срокове на страшното предизвикателство на съвременността. Това, че съветската атомна бомба беше създадена за много кратко време, разбира се, не е заслуга на Берия. Ако съществуваше нормално научно съзидание, волният разум непременно би се справил по-бързо с този проблем. Но Берия е вярвал само във всемогъществото на насилието. Докато старецът Кедров е вярвал в справедливостта.