Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

На Сталин му направили впечатление похватът на Берия, властният му характер и отличното познаване на нещата в кавказките републики. Да, на Сталин са говорили (той вече не помни кой, май че секретарят на Задкавказкия краеви комитет на партията Л. Картвелишвили) за тъмното минало на Берия — връзките му с мусаватистите 554 554 От „Мусават“ („Равенство“) — контрареволюционна буржоазнонационалистическа партия в Азербайджан (1911–1920 г.) — Б.пр. и дашнаките 555 555 От „Дашнакцутюн“ („Съюз“) — арменска буржоазнонационалистическа партия 1890–1921 г.) — Б.пр. в годините на Гражданската война. Говорили са му за изключително кариеристичните наклонности на началника на ГПУ в Задкавказието. Сталин обаче смята това за положителен момент, в някои строго определени случаи такива хора винаги са „с пръст на спусъка“. Ами ето на Вишински, някогашен меншевик, подписал нареждане за арестуването на самия Ленин, а как се старае сега! Или Мехлис, също бивш меншевик, а сега няма по-предан човек от него.

На Сталин направил впечатление и публикуваният в печата и издаден в отделна книжка доклад на Берия „Към въпроса за историята на болшевишките организации в Задкавказието“, изнесен през юли 1935 г. В доклада си Берия „разобличава“ А. Енукидзе като фалшификатор на историческата истина, но главеното в него е, че доказва особената, изключителната роля на Сталин за революционното движение в Задкавказието. Разбира се, „вождът“ вижда многобройните „изсилвания“, фактическите неточности, своеволните измислици, но всичко това е направено по негово мнение с добри намерения — по-релефно да се открои историческото му място в болшевизирането на този край. Усърдието, решителността и недопускането на компромиси от страна на Берия несъмнено са му импонирали.

Сталин не е забравил, че именно той през октомври 1931 г. се застъпва за Берия да премине на партийна работа (като втори секретар на Задкавказкия краеви комитет). Пак по негово предложение Берия става след два-три месеца първи секретар. Но вярно е и това, че за да стане Берия първи секретар, се наложило да бъдат преместени от Задкавказието Картвелишвили, Орахелашвили, Яковлев и Давдарианк, които възразявали против кандидатурата му. Според Сталин за няколко години Берия е въвел „ред“ в Задкавказието. На „вожда“ му допаднало, че на всички пленуми през 1937 и 1938 г. Берия пускал сполучливи реплики в потока на собствените му размишления и изказвания. Точно помнел (а от слаба памет никога не се е оплаквал) възраженията на Берия на февруарско-мартенския пленум през 1937 г.:

„Как сте могли да вземете Варданян, когато ние го изхвърлихме от Задкавказието?“ — подметнал той на изказващия се Евдокимов, секретар на Азовско-Черноморската партийна организация. И продължил:

„Защо сте издигнали Асилов, та ние него сме го изключили от партията?“

„Изпълнявайки указанията на другаря Сталин за работа с кадрите, ние разобличихме седем членове на ЦК на Грузинската комунистическа партия и двама членове на Тбилиския градски комитет. Още през 1936 г. арестувахме 1050 троцкисти-зиновиевци.“ 556 556 ЦПА ИМЛ, ф.17, оп.2, д.612 (вып. 3).

Вълната на репресиите едва-що започва да се надига, а Берия вече е изпреварил събитията. Сталин го слушал и сигурно си е казвал: макар да е само от няколко години на партийна работа, но си е останал чекист. Тази мисъл — да смята Берия за чекист — едва ли му се е видяла пресилена, макар че днес това може да бъде наречено чисто кощунство и нищо друго. Дзержински също е чекист, но каква пропаст разделя „рицаря на революцията“ от изрода, получил от Сталин огромна власт! Наистина, справедливостта изисква да кажа, че тогава малцина още са знаели за същинските „възможности“ на Берия. Назначаването му се свързвало пряко с постановлението на Централния комитет на ВКП(б) и Съвета на народните комисари на СССР от 17 ноември 1938 г. „Относно арестите, прокурорския надзор и воденето на следствието“. Защото три седмици след излизането на постановлението Берия става народен комисар на вътрешните работи.

След XVIII конгрес на партията са реабилитирани известен брой невинно осъдени хора. Но в сравнение с общия брой на затворените и разстреляните това е само една козметична операция. Колкото и както да е прехвърляна отговорността върху Ежов, признаването на масовите актове на беззаконие несъмнено би хвърлило сянка и върху Сталин. А това секретарят на Централния комитет не можел да допусне. Справедливостта е възстановена преди всичко по отношение на свързани с отбраната на страната хора. Не е възможно Сталин да не е разбирал, че пред прага на войната армията е силно омаломощена. По негови указания са извадени от затворите и върнати от заточение част от командирите, които въпреки всички усилия следствените органи не могли да пречупят. Освободени са също и редица учени и конструктори. Заслужава да споменел някои от тях: К. К. Рокосовски, К. А. Марецков, А. В. Горбатов, И. В. Тюленев, С. И. Богданов, Г. Н. Холостяков, А. И. Берга, А. Н. Туполев, Л. Д. Ландау, В. М. Мясишчев. Мнозина обаче, както например знаменитият С. П. Корольов, трябвало да чакат несравнимо по-дълго деня на освобождаването си (Корольов излиза на свобода едва през 1944 г.), а ония, които докрай са изтърпели всички физически и нравствени мъки, причинени от продължилата дълги години несправедливост — чак до далечния тогава XX конгрес на партията.