Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Сталин твърде скоро установява, че Ежов е обикновен пияница, човек, лишен от политическа гъвкавост и проницателност. Не отблъскват „вожда“ невероятният цинизъм на Ежов, злината и жестокостта му (често народният комисар води разпитите сам), но той не може да търпи около себе си безволев човек. А по дълбоко негово убеждение алкохолизмът е визитната картичка на безволието. Хората, които го заобикалят и които по свои лични съображения търпи — Молотов, Каганович, Жданов, Ворошилов, Андреев, Хрушчов, Поскрьобишев, Мехлис, — освен дето са му абсолютно предани, но притежават и доста силна воля, за да показват непрекъснато тая своя преданост. Например почти всеки от неговата свита има по някой арестуван свой близък роднина. Да, тъкмо той, Сталин, е наредил да ги арестуват, защото нито Ежов, нито Берия без неговата санкция биха посмели да извършат това. Ако някой от приближените му — Калинин, Молотов, Каганович, Поскрьобишев или друга високопоставена личност, закриляна от сянката на „вожда“ — се опита да защити близкия си, това означава, че не е в състояние да проявява политическа воля. А всички те знаят, че Сталин не би търпял такъв човек. Според неговите представи политическата воля е готовност да се пожертва всичко в името на предаността към него. Той никога не би допуснал да се въртят наоколо му някакви си „мухльовци“.

Но да се върнем към камшика на „господстващата личност“. Сега въпросът е друг. Трябва да бъде намерена изкупителна жертва. И Сталин отрежда тази роля на Ежов.

Когато назначава Берия за заместник на Ежов, Сталин, както винаги, преследва далечни цели. Берия фактически започва да управлява апарата на НКВД още от септември-октомври 1938 г., макар формално Ежов да не е напуснал поста си. Пред мене има няколко донесения отчети на Улрих, разгледани от военната колегия при Върховния съд на СССР и адресирани (все още без посочване на длъжността) до „комисаря на Държавна сигурност I ранг Берия“. Рапортите носят различни дати от октомври 1938 г. Все пак освободеният на 7 декември 1938 г. от задълженията на народен комисар на вътрешните работи Ежов се мярва на политическата сцена още един път, на 21 януари 1939 г., вече като народен комисар на водния транспорт — седи до Сталин на траурното събрание по случай 15 години от смъртта на Ленин. След това Ежов буквално се изпарява.

На XVIII конгрес (март 1939 г.) Ежов вече не влиза в ръководните органи на партията. Него го „взимат“, когато провежда съвещание в Народния комисариат на транспорта. Влизат бързо двама и застават до вратата. Той веднага разбира: това е краят. Животът му е нужен на Сталин! Човекът, който изпраща в небитието безброй невинни хора, в тия минути се проявява като абсолютно нищожество — пада на колене и моли за милост. Знае се, че е разстрелян, но кога, къде, въз основа на какво обвинение, не успях да науча. Впрочем думите „кога“ и „къде“ се отнасят и до хиляди и хиляди невинно пострадали.

С благословията на Сталин Берия се включва напълно в „делото“ към края на 1938 г. Първата му работа е да предприеме чистка сред „кадрите на Ежов“. Такива зловещи фигури като Фриновски, Заковски и Берман, вършещи тъмните си дела още при Ягода, са осъдени и разстреляни. Сменят ги хора на Берия от сорта на Меркулов и Кобулов, Гоглидзе и Цанави, Рухадзе и Круглов, отличаващи се с особена преданост към новия шеф.

Защо Сталин се спира на Лаврентий Павлович Берия? Познавал ли го е отблизо по-рано? Защо този човек спечелва така бързо особеното доверие на „вожда“? Как става така, че този авантюрист се изкачва за кратко време на най-високите стъпала на властта — член на Политбюро, първи заместник-председател на Министерския съвет, маршал на Съветския съюз, удостоен е дори със званието „Герой на социалистическия труд“.

За пръв път Сталин се среща с Берия някъде около 1929–1930 г. по време на лечението си в Цхалтубо. Берия, тогава началник на ГПУ в Задкавказието, осигурява охраната на „вожда“ в курорта. Сталин няколко пъти разговаря с този човек, твърде неприятен дори външно, но способен мигновено да налучква желанията му. В началото на кариерата си Берия използва познанството на жена си Нина Гегечкори (както и на брат й, участник в революцията) със Серго Орджоникидзе. Но много скоро Орджоникидзе „разпознава“ в него авантюриста и започва да се отнася крайно неодобрително и предпазливо към издигането му. Сериозна опозиция Берия среща и в лицето на много други честни болшевики, познаващи добре този кариерист. Така например сътрудникът по кадрите в органите на Държавна сигурност (ВЧК-ОГПУ-НКВД) Тите Иларионович Лордкипанидзе се опитва да отвори очите на Москва по отношение на този истински вампир. Нещата обаче свършват с това, по предложение на Сталин, че Лордкипанидзе е освободен от поста народен комисар на вътрешните работи в Задкавказието, а през 1937 г. Берия успява да отстрани човека, който знае прекалено много за него. Може да се каже без преувеличение, че целият път на Берия нагоре е постлан с многобройни невинни жертви.