Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

На въоръжените сили е нанесен страшен удар. Едва ли хитлеристките специални служби, белогвардейците емигранти, а косвено и Троцки са си представяли дори и на сън, че провокационните им зърна ще попаднат на такава благодатна почва. В хода на цялата тогавашна борба за заякчаване на единовластието си „вождът“ напълно узрява за деяния, които не могат да се окачествят другояче освен като престъпни. Избити са на практика всички заместници на народния комисар на отбраната, повечето от членовете на военния съвет при народния комисар, почти всички командващи военни окръзи и командири на армии. По наличните данни и направените пресмятания може да се прецени, че през 1937 и 1938 г. са загинали към 45% от командния и политическия състав на армията и флота от командир на бригада нагоре. Във всяка война при такива загуби армията рязко загубва боеспособността си. Един командир на армия например не може да бъде подготвен в ускорени шестмесечни курсове като някой лейтенант, за това са нужни дълги години служба и обучение. А базата за издигане на командни кадри е до крайност стеснена. В навечерието на голямата война Сталин и свитата му създават обективните предпоставки за крайно тежкото начало на бойните действия и за воденето им. Невинните жертви на „кланицата за военни“ през 1937 и 1938 г. ще станат причина за още по-големи загуби по фронтовете на Великата отечествена война.

В края на ноември се свиква военният съвет при народния комисар на отбраната. В доклада си Ворошилов изнася страшни цифри. Ще ги повторя още веднъж: „През 1937 и 1938 г. ние «очистихме» Червената армия от над четиридесет хиляди души. Само през 1938 г. са издигнати и преместени в длъжност над 100 хиляди души! В ръководството на армията се извършиха огромни изменения: от членовете на военния съвет при народния комисар останаха само 10 души от предишния му състав…“ Не е трудно да си представи човек какво се е вършело в окръзите!

В донесението си до Москва в началото на март 1938 г. командващият войските в Киевския военен окръг С. К. Тимошенко и членът на военния съвет Н. С. Хрушчов се хвалят като за постигнат голям успех: „Изхвърлени са врагове от войските на окръга около 3 хиляди души за годината, от тях са арестувани над хиляда. «Обновени» са практически всички командири на корпуси и дивизии. В резултат от ликвидирането на троцкистко-бухаринските елементи мощта на войските в окръга нарасна.“ 550 550 ЦГАСА, ф.25880, оп.4, д.1, л.2-3.

Нима никой не е виждал последствията от това безумие? Мнозина са виждали, но са си мълчали. Макар и не всички. С удовлетворение можем да отбележим, че и в онова сурово време е имало хора, опитали се да използват своя шанс на съвестта. Пред мене е писмото на командира на бригада С. П. Колосов до народния комисар на отбраната К. Е. Ворошилов. В него се посочва:

„Срещат се двама командири в трамвая: е, как вървят работите? При нас сега е голяма дандания: арестували еди-кого си и еди-кого си и тъй нататък. Аз пък се боя сега дума да обеля — казва другият. Речеш нещо, сгрешиш, и веднага се оказваш враг на народа. Страхът стана нормално явление…

Научете колко сте уволнили от РККА през 1937 г. и ще научите горчивата истина.

Вие може да ме наречете паникьор, троцкист, враг на народа и тъй нататък. Враг аз не съм, но смятам, че така можем да я докараме до кривата круша…

Не ми е известна съдбата на Колосов, но това негово мъжествено писмо показва, че не всички са мълчали. На мнозина, но не и на Сталин, е било ясно, че в навечерието на приближаващите страшни изпитания армията е обезкървена. Но жаждата за власт, стремежът господството да бъде запазено на всяка цена (макар да са го заплашвали въображаеми заговорници) се оказват по-силни от елементарните грижи за сигурността на отечеството. За „господстващата личност“ изборът между „аз“ и „родина“ е, както говорят делата й, в полза на личността.

Когато човек прелиства тъжните страници на нашата история, отново и отново си задава въпроса, как е могло да се случи това? Защо? Как е могла да възникне и да съществува такава атмосфера на жестокост, беззаконие, изключителна подозрителност, развързваща ръцете на многобройните долни душици? Нима всичко това, което е ставало, говори за някаква особена „сила“ на възглавилия този разгром на кадрите Сталин? Като гавра, като жестока подигравка звучат днес думите му, че „човекът е по-ценен от всяка машина“.