Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„ЦК на ВКП(б), др. Сталин

Цяла поредица крайно важни въпроси по организацията на РККА и оперативно-стратегическото използване на нашите въоръжени сили са решени, по мое убеждение, погрешно, а може би и вредителски. В първия период на войната това може да повлече след себе си големи неуспехи и многобройни излишни жертви.

Аз моля, другарю Сталин:

Да се провери дейността на маршал Егоров като началник на Генералния щаб на РККА, тъй като фактически той носи отговорност за грешките, допуснати в областта на подготовката за оперативно-стратегическо използване на нашите въоръжени сили и за организационната им структура. Не познавам политическото минало и настояще на др. Егоров, но практическата му дейност като началник на Генералния щаб предизвиква съмнения.

Писмото е от Ян Матисович Жигур, командир на бригада, работил в една от катедрите на Академията при Генералния щаб на РККА. Безкрайните призиви за бдителност и вакханалията на беззаконието, превърнала се в житейска норма през ония години, са карали мнозина да свърнат от пътя си на честни граждани. Бившият поручик от царската армия Я. М. Жигур приема без колебания революцията, участва активно в гражданската война, раняван е два пъти, награден е с орден „Червено знаме“. Но това писмо не го спасява. Още през 1937 г. той ще бъде арестуван и скоро разстрелян…

Сталин нарежда на Поскрьобишев да предаде на Ежов, че трябва „да насочи вниманието си“ към Егоров.

След месец-два Ежов вече е „проверил“ и „разбрал“. Особено когато се сдобил с още едно „документче“, което по принуда трябвало да подпише служил някога с Егоров офицер, бъдещ голям съветски военачалник 546 546 Става, дума за маршал Г. К. Жуков, който, за да не бъде обвинен в премълчаване или укривателство, се видял принуден да съобщи официално за случая на Ворошилов. — Б.пр. . Служилият в един полк с маршала си спомня:

„През 1917 г., ноември месец, на сбора на 1-ва армия в Щокмозгоф, където бях делегат, слушах изказването на бившия тогава десен есер подполковник Егоров А. И., който в изказването си наричаше другаря Ленин авантюрист, пратеник на немците. В крайна сметка речта му се свеждаше до това войниците да не вярват на Ленин…“ 547 547 ЦГАСА, ф.33987, оп.3, д.1048, л.37.

Макар още преди това писмо съдбата на маршала да е вече решена, то потвърждава „вредителската натура“ на Егоров. В тесен кръг, като обсъждат резултатите от „разследването“, Сталин, Молотов и Ворошилов решават Егоров да бъде изваден от състава на Централния комитет и делото му да се предаде в НКВД, още повече че се е появил още един „компрометиращ“ факт, свързан с жена му.

От 28 февруари до 2 март 1938 г. се извършва допитване до членовете на ЦК на ВКП(б) и кандидат-членовете на ЦК и се приема следното постановление:

„За др. Егоров

Предвид на това, че както показа очната ставка на др. Егоров с арестуваните заговорници Белов, Грязнов, Гринко и Седякин, др. Егоров се оказа политически по-опетнен, отколкото можеше да се допусне преди очната ставка, и като се взема под внимание, че жена му, по баща Чешковска, с която др. Егоров е живял в пълно съгласие, се оказа отдавнашна полска шпионка, ЦК на ВКП(б) смята за необходимо др. Егоров да бъде изключен от състава на кандидат-членовете на ЦК на ВКП(б).

Отново всички гласуват единодушно. Бланката на Сталин, разбира се, пак остава чиста. А нали в гражданската война Сталин е сърбал заедно с Егоров много пъти зелева чорба от една купа, завивали са се двамата с един войнишки шинел… Но това е толкова отдавна и няма вече абсолютно никакво значение.

Остава още един „подозрителен“ маршал — Василий Константинович Блюхер, може би най-прославеният военачалник от периода преди войната. До арестуването на гърдите му има четири ордена „Червено знаме“, един от тях с номер едно. Единият от ордените „Червена звезда“ също е с номер едно. Пак един от първите Блюхер е удостоен и с два ордена „Ленин“.

Сталин се отнася отрицателно към Блюхер още по време на събитията край езерото Хасан през юли и август 1938 г., когато японските милитаристи овладяват двете съветски височини „Безимянная“ и „Заозерная“. Народният комисар е заповядал да се унищожат нашествениците. Но реализирането на заповедта се забавя. Блюхер, който командва Отделната червенознаменна далекоизточна армия, не се хвърля слепешката да изпълнява заповедта, а решава всестранно да се подготви. Извикали го на прекия телефон за разговор със Сталин. Диалогът е красноречив и кратък: