Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„Драги др. Сталин!

С решение на Политбюро и правителството аз все едно че съм обявен за враг на нашата родина и на партията. Аз съм жив труп, изолиран в политическо отношение. Но защо, за какво? Нима съм знаел, че тия американци, пристигнали в Средна Азия с официално правителствено поръчение, с официалните представители на Народния комисариат на външните работи и на Обединеното държавно политическо управление, са били специални разузнавачи? По пътя до Самарканд не съм бил ни една секунда насаме с американците. Пък и американски (така е в текста — б.а. ) език не владея…

Относно провокаторското изявление на Керенски и поместената в белогвардейската преса бележка, че уж съм немски агент. Та нима е възможно след 20 години честна, предана на родината и партията работа белогвардеецът Керенски да успее да ми отмъсти с провокаторството си? Но това вече е направо чудовищно.

Двете записки, които са у др. Ежов, написани от служители в хотел «Национал», съдържат известна част от истината, която се свежда до това, че понякога, когато идваха при мене в хотела мои познати, си позволявах да пийна заедно с тях. Но никакви пиянски истории не е имало.

Избирал съм уж стаи до представители на посолството? Това е една от същата тая плеяда чудовищни провокации…

Имал съм бил кулашки настроения по отношение на колхозното строителство? Тази небивалица могат да разсеят другарите Горкин, Юсупов и Евдокимов, с които работех през последните 9 години…

Др. Сталин, моля Ви да бъде доразследван допълнително целият ред от факти и да бъде заличено от мене позорното петно, което не заслужавам.

След няколко дни командирът на армия П. Дибенко, член на партията от 1912 г., председател на Централния комитет на Балтийския флот, е арестуван, „съден“ и разстрелян. Едва ли следователите, които са го „разпитвали“, са знаели, че пред тях е една легендарна личност. Когато казаците на генерал Краснов се готвят да настъпят от Гатчина към Петроград, именно> революционният матрос Дибенко успява да им въздейства и да ги обърне срещу Временното правителство…

Върху писмото на Дибенко Сталин написва само „За Ворошилов“. Нито той, нито народният комисар на отбраната проявяват желание да се заемат със съдбата на стария болшевик, когото на всичкото отгоре са накарали да „съди“ маршала на Съветския съюз Тухачевски.

Повярвал ако не в съществуването, то във възможносттаза „военнофашистки заговор“ против него, Сталин размишлява вече над въпроса, кой след премахването на Тухачевски „може“ да го възглави. Току-що е прочел изпратеното му от заместник-началника на Главното разузнавателно управление Александровски донесение, получено от Германия. В него е дадена оценката на официалните германски военни кръгове за ръководителите на Червената армия. Мнението на Берлин за Тухачевски вече не го интересува. За Блюхер, кой знае защо, пишат, че е от „порусначени немци“, подчертават, че е най-влиятелният и авторитетен между съветските военни. Егоров, както смятат германските щабни офицери, е твърде „силен военачалник“, притежаващ „аналитичен ум“. А такива на Сталин надали са му нужни. На него повече му вършат работа послушанието и посредственото мислене на Ворошилов и Будьони. Когато се разхожда късно вечерта по алейките на вилата в Кунцево, Сталин си спомня една подробност.

Скоро след като по негова инициатива на 20 февруари 1932 г. се приема указ за лишаване на Троцки и на изгонените с него лица от съветско гражданство, Троцки отговаря с отворено писмо до Президиума на Централния изпълнителен комитет. Той пише: „Опозицията ще прескочи указа от 20 февруари, както работникът прескача локва по пътя към завода.“ Писмото завършва с призив: „Отстранете Сталин!“ Скоро след това публично обръщение той заявява в едно от своите изказвания, че „дори на самия връх, включително във военната върхушка, има хора, недоволни от Сталин и поддържащи моя призив «Отстранете Сталин!» Такива хора там има доста“.

И Сталин размишлява: сега, когато Тухачевски го няма, останаха четирима влиятелни военачалници, четирима маршали. Но нали Троцки загатваше, че те са „доста“… Във Ворошилов той не се съмнява. Та той е човек, на когото целият живот, кариерата му се крепят на легенди, на миналото и… на него, на Сталин. Будьони е ревностен службаш. И нищо повече. Е, наистина, Ежов докладва, че жената на Будьони поддържа връзки с някакви чужденци. Нека той да се оправя с нея… Не, тия двамата не са способни да тръгнат против мене. Но, виж, Блюхер и Егоров, които добре познава от гражданската война, са се променили. Станали са други. За тях немците в Берлин пишат някак си по-особено. И Ворошилов казваше, че е недоволен от Егоров, когато Егоров беше началник на Генералния щаб. Ще трябва Ежов да провери едно писмо във връзка с маршала на Съветския съюз Александър Илич Егоров… Като се върне от разходката, Сталин внимателно ще препрочете това писмо, адресирано до него.