Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

В съдебния процес трябвало да участва и началникът на Политическото управление на Работническо-селската Червена армия Я. Б. Гамарник. Или като подсъдим, или… като член на съда. Ето какво ми разказа за последния ден от живота на Ян Борисович дъщеря му В. Я. Кочньова:

„В края на май баща ми се разболя — беше ли почувствал приближаването на развръзката, или отново го събори захарната болест. Както ми разказваше по-късно майка ми (тогава бях вече на 12 години), знаел е, че на 27 май е арестуван Тухачевски, а на 29 — Уборевич, Якир (направо във влака) и други военачалници. На 30 при баща ми дошъл Блюхер. Били са близки познати от Далечния изток. Дълго разговаряли за нещо. После баща ми казал на майка ми, че му предлагат да стане член на съда, който щял да съди Тухачевски. «Но как да стана! — възкликнал баща ми. — Та нали знам, че не са врагове… Блюхер каза, че ако откажа, може да ме арестуват.»

На 31 май Блюхер пак дошъл за малко. После пристигнали някакви хора и запечатали сейфа на баща ми. Казали му, че е отстранен от длъжност, а неговите заместници Осепян и Булин са арестувани. Заповядали му никъде да не излиза. Щом хората от НКВД си отидоха, от стаята на баща ми се гръмна… Когато се втурнахме с майка ми вътре, всичко беше свършено.“

Кочньова помълча и добави:

„Мисля, че изстрелът е бил отговорът на предложението на Сталин баща ми да стане член на трибунала над бойните му другари. Отговор, осъждащ беззаконието. Повече с нищо баща ми не е могъл да отговори тогава. Арестуваха майка ми, дадоха й 8 години като жена на «народен враг», а после я пратиха в лагер за още 10 години «за оказване съдействие на народен враг». Майка си вече не видях, умряла била според известието през 1943 г. в лагер. Мене ме изпратиха в детски дом. Когато навърших пълнолетие, дадоха ми 6 години като «социално опасен елемент». После започнаха интерниранията…“

Съдбата на семейството на Гамарник е и съдба на много и много хиляди нещастни роднини на невинно осъдени…

Та нали „изкореняването“ на семействата на враговете започва още в годините на гражданската война. В заповед №903 от 30 септември 1918 г. Троцки, опитвайки се да спре масовото преминаване на командири на страната на белите, постановява: „Заповядвам на щабовете на всички армии на републиката да изпратят телеграфически на члена на Революционния военен съвет Аралов списъци на всички избягали във вражеския стан лица от командния състав. На др. Аралов възлагам да вземе съгласувано със съответните учреждения необходимите мерки за задържането на семействата на преминалите на страната на противника и на предателите…“ 542 542 ЦПА ИМЛ, ф.325, оп.1, д.40, л.35.

През 30-те години, както и в годините на Великата отечествена война, това ще се превърне в обичайна практика. Но какви ще бъдат мащабите!

Аз малко се поотклоних, но съдът е бил почти светкавичен. Всичко е предварително решено. Улрих бил свързал „военнофашисткия заговор“ главно с контактите на подсъдимите с представители на германските въоръжени сили. Както бе посочено, през 1926 г. Тухачевски е възглавявал съветска военна делегация в Берлин. През 1919 г. Якир е в Германия на курсове към Генералния щаб. Корк е бил военен аташе там. Някои са се срещали с германски представители на дипломатически приеми, на маневри или на различни преговори. Обаче всички (освен Примаков) отричат да имат каквато и да било „шпионска връзка“ с Германия. Например Тухачевски казва пред съда: „Срещите и разговорите с представители на немското командване носеха само официален характер. Всички те са от времето, преди Хитлер да дойде на власт…“

Подсъдимите отчасти признават обвиненията във „вредителство“, но не като умишлени деяния, а като недостатъци, пропуски в бойната подготовка, в строителството на военни обекти, в мобилизационната дейност. Един от главните аргументи в подкрепа на версията за „вредителство“ е концепцията на Тухачевски за необходимостта от ускорено формиране на танкови и механизирани съединения за сметка на съкращаването на конницата. Тук на Улрих активно помага Будьони. Тъй като обвиняемите не потвърждават дадените на предварителното следствие показания, председателстващият през цялото време пита „Показанията, дадени от вас в НКВД, потвърждавате ли?“, принуждавайки подсъдимите да се придържат към изфабрикуваната преди процеса версия.

И още нещо: както е установено вече, спрямо всички тези видни съветски военачалници е прилагано цялостно физическо въздействие.