Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Подправеният документ поражда мисълта, че Тухачевски е в тайна връзка с представители на германския генералитет с цел насилственото сваляне на Сталин. В Берлин се разиграва „спектакъл“ с пожар и кражба на документи, за да се пусне слух, че те уж са отнесени в Прага. За пожара Ежов няколко пъти докладва на Сталин и Ворошилов.

„В допълнение към нашето съобщение за пожара в Германското военно министерство прилагам подробен материал за станалия пожар (през нощта на 1 срещу 2 март 1937 г. — б.а. ) и копие от рапорта на началника на комисията по диверсиите при гестапо.

Генерален комисар на Държавна сигурност

Бенеш, вероятно с добри намерения, нарежда документите да бъдат препратени в Москва. Тази информация стряска Сталин, но за момента се ограничава само да ги предаде на Ежов. Започват да следят още по-усилено Тухачевски и да събират „материали“. По-нататък събитията са се развили, изглежда, така, както ги описва Б. А. Викторов, бивш заместник на главния военен прокурор. След XX конгрес на партията той ръководи специалната група военни прокурори и следователи по реабилитирането на невинно осъдените в годините на Сталиновите беззакония.

В своите записки Викторов си спомня доста интересни факти. Когато преглежда делото на следователя Радзивиловски, осъден през 1957 г. за нарушаване на законността, Викторов обръща особено внимание на следните редове от показанията му: „Аз работех в Управлението на НКВД в Московска област. Извика ме Фриновски (един от заместниците на Ежов — б.а. ) и се заинтересува дали минават през мене дела на високопоставени военни. Отговорих му, че водя делото на бившия командир на бригада Медведев. Фриновски ми постави задача: «Трябва ни една разгърната картина за голям и дълбок заговор в Червената армия, разкриването му би показало огромната роля и заслугите на Ежов пред Централния комитет.» Пристъпих към изпълнението на задачата. Не веднага, разбира се, но изтръгнах от Медведев необходимите показания за заговор в РККА. За получените показания беше доложено на Ежов. Той лично извика Медведев на разпит. Медведев заяви на Ежов и Фриновски, че показанията му са измислени. Тогава Ежов заповяда да върнем Медведев с всякакви начини към предишните му показания, което и беше направено. Протоколът с показанията на Медведев, добити под физическо въздействие, беше доложен горе…“

Скоро след това са арестувани Тухачевски и другите „заговорници“. Буквално ден преди това долагат на Сталин, че в своя пореден „Бюлетин на опозицията“ Троцки заявява: „Недоволството на военните от диктата на Сталин поставя на дневен ред възможното им противодействие.“ Това подтиква „вожда“ към решителни действия. Но преди да вземе окончателно решение за арестуването на Тухачевски, твърде популярен сред народа военачалник, той изслушва Молотов, Ворошилов и Ежов. Молотов вярва на дошлите от чужбина съобщения (тук му е мястото да кажа, че тогавашният най-близък сподвижник на Сталин и до края на дните си настояваше, че е имало заговор). Ворошилов не скрива отдавнашната си ненавист към Тухачевски, а Ежов иска да използва случая, за да се издигне по-нагоре. Естествено, всички са за арестуване на „заговорника“. След известни колебания на 24 май Сталин прави още една крачка към върха на кървавата драма, повлякла след себе си особено тежки последици. До членовете и кандидат-членовете на Централния комитет е изпратен за гласуване (чрез допитване) документ със следното съдържание:

„Въз основа на данни, изобличаващи члена на ЦК на ВКП(б) Рудзутак и кандидат-члена на ЦК на ВКП(б) Тухачевски като участници в антисъветски троцкистко-десен (така е в текста — б.а. ) заговорнически блок и шпионска дейност против СССР в полза на фашистка Германия, Политбюро на ЦК на ВКП(б) поставя на гласуване предложението си за изключване от партията на Рудзутак и Тухачевски и за предаването на делата им в Народния комисариат на вътрешните работи.

Всички единодушно гласуват „За“. Никой не се съмнява, никой не ги защитава. Военачалници, познаващи съвсем отблизо Тухачевски от времето на гражданската война, сляпо, на вяра приемат съобщението на провокаторите, дори не правят опит да изслушат самия маршал. Инерцията на беззаконието е много силна. Никой не проявява желание, смелост да се заинтересува какво се крие зад фразата „въз основа на данни, изобличаващи“. Някои от гласувалите отиват дори още по-далече от предложението, подписано от Сталин. Будьони например написва на своята бланка: „Безусловно «за». Нужно е тези мръсници да се накажат със смърт. 25.5.“ Мехлис, както в повечето такива случаи, няколко пъти подчертава своето „За“ Ворошилов и Егоров, бойни другари на Тухачевски, Хрушчов и Микоян, които по-късно осъдиха този акт на беззаконие, не намират мъжество у себе си и написват това фатално „За“. По време на всички тия процеси никой, изглежда, не посмява и да помисли за шанса на съвестта… И ето че пак — за кой ли път вече! — Сталин оставя празна бланката си за гласуване. Дали защото е смятал, че той и Политбюро са едно и също нещо, или защото е гледал да остави в историята по-малко тъмни следи? А може пък и да е вярвал, че ще остане в нашата история завинаги свят и неприкосновен?