Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

За щастие влиянието на Сталин не е могло да деформира целия спектър от болшевишки качества у истинските патриоти. Привързаността към социалистическите идеали, високото гражданско съзнание, безпределната жертвоготовност, революционният ентусиазъм и любовта към родината у повечето от съветските граждани не потъват в тинята на лъжата, славословието и бюрократичните извращения. Но, разбира се, интелектуалният и нравственият потенциал на народа би получил несравнимо по-голямо развитие, ако не бе настъпила народната трагедия от края на 30-те години.

Сталин много четял. Жалко, че в библиотеката му липсва книгата на Х. А. Льоренте „Критическа история на испанската инквизиция“. Ако е искал, можел е да открие много близки на своите черти у главния инквизитор на църквата Томас Торквемада, хвърлил хиляди хора в огъня на кладите в името на „чистата вяра“. Смъртта на еретиците е вдъхновявала Торквемада да търси нови и нови жертви. Но великият инквизитор не можел и да мечтае за размаха на Сталин.

Сталин обича армията, обича военните. Обича да носи маршалския мундир и да се гледа в голямото огледало; строгостта на униформата с блясъка на златото по пагоните отговаря на представата му за естетическо съвършенство. Въоръжените сили са предмет на особените му грижи. Винаги и с някаква вътрешна гордост „вождът“ си спомня за военната си дейност по фронтовете на гражданската война. Май че повече от всички други (с изключение на Троцки) е бил на фронта.

Познава лично почти целия команден състав от командир на корпус нагоре. Познава добре повечето маршали и командири на армии още от времето на гражданската война. А и тогава, в края на 30-те години, назначенията на всички основни длъжности в РККА минават през него. „Вождът“ обикновено изслушва краткия доклад на кандидата, като се вглежда внимателно в очите му, мълчи, а после разговаря с него в продължение на 7–10 минути. Интересуват го войсковият му опит, познаването на театъра на военните действия, възгледите на бъдещия командир за военното строителство в условията на снабдяването на армията с технически средства. Понякога задава неочаквани въпроси: „Как оценявате германските танкове?“, „Нужни ли са в днешните условия УР (укрепени райони — б.а. )?“, „Какво е мнението ви за новия полеви устав на РККА?“. В края на разговора, ръкувайки се едва-едва с развълнувания командир на армия (командир на корпус или друг командир), му пожелава успех на новия пост и постоянна готовност за провеждане на дело „линията на партията“. И отново се вглежда изпитателно в очите на изпъналия се пред него командир. Винаги му се иска да прочете в тях най-важното за него: предан ли е този на „другаря Сталин“?

Сталин прекарва дълги часове с народните комисари, конструктори и учени, създаващи бойна техника и оръжие, обикновено лично оглежда новите образци, ходи и на изпитанията. По негова инициатива се свикват съвещания по различни въпроси от военното строителство, на които често присъства. Изказва се рядко, но с репликите и забележките си винаги „завърта“ хода на обсъждането в една или друга посока. През 1939 г. например цял ден прекарва на съвещанието на ръководния състав от Тила на РККА, решаващ въпроси по снабдяването на командния и редовия състав с бойна и всекидневна униформа и по качеството на облеклото.

Разбира се, Сталин се занимава с тези въпроси не само от любов към военното дело. Като всеки ръководител на държавно равнище ясно разбира, че политическата власт, реалната й сила, мястото на страната в света и международният й авторитет се определят в огромна степен не само от икономическата, но и от военната й мощ. Във всички негови изказвания от втората половина на 30-те години се чувства тревогата от нарастването на фашистката опасност, от усилването на империалистическата заплаха както от запад, така и от изток. Може да кажем без преувеличение, че в ония години приоритетни обекти на вниманието му са РККА и НКВД. И именно по линията на НКВД от края на 1936 г. започват да идват до Сталин тревожни съобщения.

Интересно е, че първите симптоми на колизиите между Сталин и най-високите военни чинове са доловени в Германия. Началникът на Главното разузнавателно управление на РККА командирът на корпус С. Урицки още на 9 април 1937 г. докладва на Сталин и Ворошилов, че в Берлин се разпространяват слухове за съществуването на опозиция сред генералите против съветското ръководство. Наистина, успокоява ги началникът на ГРУ, малцина вярват на това. За доказателство посочва изказването на някой си Артур Юст в „Дойче алгемайне цайтунг“: днес „диктатурата на Сталин се нуждае от изключителна опора. Извънредно странно би било именно сега да се започне с разклащане на опорите на армията. Сега нищо не е толкова важно за Сталин, както безусловната благонадеждност на Червената армия.“ 537 537 ЦГАСА, ф.33987, оп.3, д.1036, л.270-277. . По всяка вероятност и Сталин е мислел така, но в името на „безусловната благонадеждност“ тъкмо това започва да прави — „да разклаща основите на армията“. Още повече че сигнали за опозиция, за заговор сред генералитета започват да пристигат едновременно от много източници.