Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

При цялата си непреклонност в преследването на поставените цели понякога Сталин проявява колебания, когато до него ненадейно „идва“ истината за мащаба на репресиите. Именно с това може да се обясни защо на януарския пленум (1938 г.) на ЦК на ВКП(б) се обсъжда въпросът за грешките на партийните организации при изключването на комунистите от партията. Този въпрос се повдига по инициатива на „вожда“. Слушайки доклада на Маленков и изказванията на Багиров, Постишев, Косиор, Игнатиев, Зимин, Каганович, Угаров и Косарьов, Сталин не може да не е бил поразен от размаха на репресиите, беззаконието, от унищожаването на кадрите. Например в изказването си Постишев отбелязва, че когато пристигнал в Куйбишев, се сблъскал с обстановка, при която в резултат на чистката била парализирана нормалната дейност на областния комитет на партията, областния изпълнителен комитет и районните партийни комитети. Поради това, че в много районни комитети останали по двама-трима членове, те фактически спрели да работят. Оказало се, че в областта има над трийсет такива районни комитета. Сталин. Берия, Ежов, Маленков и Молотов стоварват веднага цялата вина върху Постишев, макар той отскоро да е преместен в Куйбншев.

При запознаването с документите се създава впечатление, че решението да се „натопи“ Постишев е взето преди пленума. На практика всички изказващи се, като се започне с докладчика Маленков, обръщат специално внимание върху грешките му. Подпомогнат от одобрителните реплики на Сталин, главната роля на негов критик поема Каганович. Заслужава да цитирам някои от аргументите на Каганович:

„Аз добре познавам Постишев. По поръчение на ЦК ходих миналата година в Киев, когато разкривахме най-груби грешки на другаря Постишев в ръководенето на Киевската и Украинската партийна организация. В Киев Постишев се изяви като работник, скриващ на практика директивите на партията, за което именно ЦК го сне тогава от Киев (така е в текста — б.а. ). Слепотата на другаря Постишев спрямо враговете на народа граничи с престъпление. Той не виждаше враговете дори тогава, когато всички врабци по стрехите цвърчаха… След като те наблюдавах в кулоарите и след като изслушах изказването ти на този пленум, твърдя, че ти хитруваш спрямо ЦК на партията.“

„В живота си никога не съм хитрувал“ — опитва се да отблъсне атаката Постишев.

„Което каза тук на пленума Постишев, е повторение на приказките против партията. Той не вижда, че през последната година сме издигнали над 100 хиляди нови хора. Това е наша велика сталинска победа…“ 529 529 ЦПА ПМЛ, ф.17, оп.2, д, 639, л.24-29.

Когато говори за „сталинската победа“, Каганович неволно „проговорва“ за мащабите на принудителната замяна на ръководните кадри, „изхвърлени от строя“ поради репресиите. Колосалната празнина в кадровия състав, възникнала в резултат на беззаконията, глуповатите хора от типа на Каганович са оценявали като ситуация, спомагаща за обновяването на ръководния състав на различни равнища.

Критичните изказвания на Ярославски, Косарьов и Угаров отбелязват възходяща линия. Вече не само критикуват Постишев, а направо го обвиняват и осъждат. Става ясно, че този път е избран за жертва именно той. Каганович успява да предаде на партийното ръководство отдавнашната си омраза към Постишев. По-нататъшните събития на пленума свидетелстват, че всичко е вървяло по подготвения предварително от Сталин сценарий. Смачкването на Постишев довършва вторият секретар на Куйбишевския областен комитет на партията Игнатов, който е поканен на пленума. Той нарича действията на Постишев направо „антипартийни“. Каганович веднага тегли отдолу чертата и се обръща към Постишев:

„Ти и сега залъгваш ЦК. Това е враждебна линия. Като политически ръководител Постишев се опропасти…“

„Признавам изцяло и напълно, че моята реч, която произнесох тук — изправя се Постишев, — е неправилна и непартийна. Как произнесох тая реч, сам не мога да разбера. Моля пленума да ми прости. Аз не само никога не съм бил с враговете, но и винаги съм се борил против враговете…“

Но сега само Сталин можел да спаси Постишев. Той обаче дочаква пълното унижение на кандидат-члена на Политбюро, стария болшевик, който се опитва да има собствено мнение, и предрешава окончателно съдбата му:

„У нас тук, в Президиума на Централния комитет, или Политбюро, наречете го, както искате, се създаде мнението, че след всичко случило се трябва да се вземат някакви мерки по отношение на другаря Постишев. По наше мнение би следвало да бъде изваден от състава на кандидат-членовете на Политбюро, като остане член на ЦК.“ 530 530 ЦПА ПМЛ, ф.17, оп.2, д.639, л.24-32.