Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„Въз основа на неопровержими данни пленумът на Централния комитет смята за необходимо да извади от състава из членовете на ЦК на ВКП(б) и да нареди да бъдат арестувани като народни врагове Бауман, Бубнов, Булин, Межлаук, Рахимович и Чернов, оказали се немски шпиони и агенти на царската тайна полиция; Михайлов, развивал заедно с Яковлев контрареволюционна дейност, и Риндин, развивал контрареволюционна дейност заедно с Риков и Сулимов.“

По-долу Сталин написва собственоръчно: „Всички тези лица се признаха за виновни.“ 526 526 ЦПА ИМЛ, ф.17, сп. 2, д.630.

Помислете само колко болна е фантазията на главния инквизитор: повече от половината състав на Централния комитет — „шпиони“ и „агенти на царската тайна полиция“! Двайсет години след краха на династията на Романовци жандармското им ведомство продължава да действа като че ли нищо не е станало! Това не е ли безумие, пиршество на зъл дух? Когато разглеждах пожълтелите листчета, изпращани на членовете на Централния комитет за задочно гласуване, не срещнах нито едно друго мнение, възражение или съмнение. Само „За“, „Съгласен“, „Безусловно съгласен“, „Вярно решение“, „Необходима мярка“ и т.н. Съвестта е останала безмълвна, заточена от лъжата и страха.

Към края на 1938 г. фактически не остават кандидати, с които да се запълни страшната празнина. От 139-те членове и кандидат-членове на ЦК на партията, избрани на XVII конгрес, 98, или 70%, са арестувани и през 1937–1938 г. загиват. Такава е съдбата не само на повечето членове на Централния комитет, но и на основната част от делегатите на „конгреса на победителите“. А нали 80% от делегатите на XVII конгрес с право на решаващ глас са били болшевики със стаж отпреди 1921 година! Хора, преминали през Лениновата школа, нелегалната борба, революцията, гражданската война. Сталин не е могъл да забрави, че тогава почти триста делегати са гласували против него. Кои ли са? Диктаторът вижда във всеки свой потенциален враг.

Обезкървени са републиканският, краевият и областният кадрови състав. Много областни комитети просто са обезглавени — всички секретари на партийни комитети били отишли, по думите на Каганович, на „жителство“ при Ежов. Ще изброя само няколко имена от хилядите местни партийни и държавни дейци, на които се е паднал жребият да пият от „чашата на Йосиф“: А. Богомолов, Т. Братановски, Е. Вегер, М. Гусейнов, Б. Додобаев, Н. Журавльов, С. Зегер, В. Ерьоменко, Ю. Коцюбински, Г. Крутов, Н. Марголин, Д. Орлов, Н. Степанян, Я. Попов, А. Шпилман, А. Ханджян. И много, много други. Обобщени данни е можел да има само Сталин. Какво ли е мислел той, когато е прелиствал страшните сборни сведения и доклади на Ежов, Улрих и Вишински, дали не е стигал до „убеждението“, че страната, партията, армията и народното стопанство са попаднали под властта на врагове? Тогава не му ли е минавала през главата дори за момент мисълта, че неговата концепция за „народните врагове“ е чудовищна по своята абсурдност и престъпност? Но „вождът“ се отличава с последователност. Взел ли е веднъж решение, трябва на всяка цена да доведе изпълнението му докрай. С „пречистването“ на обществото ще постигне нещо голямо, за което „ще се говори във вековете“…

Веднъж, обсъждайки с Ежов в присъствието на Молотов поредния списък, Сталин, без да се обръща към тях, процежда през зъби:

„Кой ще си спомни след десет-двайсет години за всички тия негодници? Никой! Кой помни сега имената на болярите, от които се е отървал Иван Грозни? Никой… Народът трябва да знае: «отървава се» от враговете си. В края на краищата всеки получи онова, което е заслужил…“

„Народът разбира, Йосиф Висарионович, разбира и подкрепя“ — някак машинално откликва Молотов.

А трябвало и двамата да знаят, че народът не е смеел да говори. Крясъците на одобрение са били знак на незнание, безправие и депресия.

Разсъжденията на „вожда“, че е нужно „да се научим да ценим хората, да ценим кадрите“, са върхът на кощунството. Цинизмът и беззаконията на Ежов, който през октомври 1937 г. става кандидат-член на Политбюро, нямат граници. По негово предложение органите на НКВД започват да съставят списъци на лица, които се предават под юрисдикцията на военните трибунали. Достатъчно било да бъде обвинен някой в „шпионаж“, за да бъде изправен вече пред военен трибунал. А как са постъпвали с „шпионите“ и колко от тях са били „разкрити“? Ето например едно донесение на Улрих:

„До комисаря I ранг от Държавна сигурност