Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„До другаря Сталин

В съответствие с Вашите указания приложено Ви представяме проект на решение за организирането на лагери и затвори със строг режим за особено опасни държавни престъпници…

„До другаря Сталин

Министерството на вътрешните работи на СССР Ви докладва за състоянието и работата в изправително-трудовите лагери и заведения през 1947 г. На 1 януари 1948 г. е имало 2 199 535 затворници в лагерите и заведенията. Създадени са 27 нови лагера…

Тук не се имат предвид затворниците — броят им не ми е известен (но мисля, че не надминава 30% от броя на въдворените в лагери и изправително-трудови заведения). Ето още един документ:

„До другаря Сталин

Министерството на вътрешните работи на СССР докладва за състоянието и работата в трудово-изправителните лагери и заведения през 1949 г. На 1 януари 1949 г. е имало 2 550 275 затворници, за контрареволюционна дейност — 22,7%. Изтърпяват присъди над 20 години 366 489 души. Създадени са два нови специални лагера със строг режим за шпиони, диверсанти, терористи, троцкисти, десни, меншевики, есери, анархисти, националисти, белоемигранти… Осигуреност с жилищна площ средно 1,8 кв. метра на затворник…

Както вече споменах, тези данни не включват затворниците от затворите. Нужно е също да се знае, че в лагерите са изпращани много полицаи, фашистки наемници, лица, осъдени за националистически въоръжени акции против съветската власт в края на войната и след нея в западните райони на страната, а също така арестувани без вина. Ето защо (заедно с тези от затворите) този бром на затворниците — около 4–5 милиона души — не се отнася само за 1948 и 1949 г. Надали репресираните през 1937 и 1938 г. са били значително повече, отколкото през 1948 и 1949 г. Обективният показател „жилищна площ“, както се изразява министърът на вътрешните работи С. Круглов, едва ли се е подобрил от времето на ония горчиви години. Затворниците са „живеели“ на триетажни нарове. При това важно е да се има предвид, че съставът им под надзор на Главното управление на изправително-трудовите лагери (ГУЛАГ) постоянно се е „обновявал“. Всеки ден пристигали „попълнения“, мнозина не можели да издържат на крайно тежките условия и загивали. Известен процент осъдени били освобождавани. Но Сталиновата наказателна машина едва ли е могла „да се грижи“ за повече от 4–5 милиона души. Ще повторя, като сравнявам „възможностите“ на ГУЛАГ в един интервал от 10 години, стигам до заключението, че моите сметки за мащаба на репресиите през 1937 и 1938 г. са близки до истината. Впрочем възможно е да бъдат опровергани, но само след публикуването на официални данни.

Ако става въпрос за лична отговорност, главният виновник за всички тези невижданирепресии е Й. В. Сталин. „Вождът“ лично дава указания на Ежов за насоката и мащабите на репресиите, посочва често конкретни лица, които според него трябва да бъдат „проверени“. За да се избегне в преписката и в телефонните разговори споменаването на думите „смъртно наказание“ и „висша мярка за наказание“, Сталин предлага смъртното наказание да бъде наричано „наказание първа категория“. От документите се вижда, че спрямо голям брой известни личности репресиите са приложени по личното указание на Сталин. Р. Ейхе, Я. Рудзутак, В. Чубар, С. Косиор, П. Постишев са арестувани и разстреляни по негово нареждане. В апарата на Централния комитет Сталин предлага „да се проверят“ (а това означавало най-лошото) завеждащият отдел „Агитация и пропаганда“ А. Стецки, завеждащият отдел „Печат“ Б. Тал, завеждащият селскостопанския отдел Я. Яковлев, завеждащият отдел „Наука“ К. Бауман, отговорният сътрудник от Комисията за партиен контрол Ф. Зайцев и десетки други сътрудници. За всички „проверката“ завършва с разстрел.

Когато работата придобива широки мащаби, Сталин започва да одобрява смъртните присъди на дълги списъци, а през 1938 г., „уморен“ от това занимание, предоставя на съдилищата и трибуналите правото да решават, без да му докладват. На XX конгрес на партията Н. С. Хрушчов съобщава, че през 1937 и 1938 г. Ежов е представил на Сталин 383 списъка с имената на хиляди партийни, държавни, комсомолски, военни и стопански дейци. Всички списъци се „утвърдени“. Не смятам, че Сталин се е ограничил само с тези списъци. Те са били повече, тъй като често са парафирани и от други ръководители. След XX партиен конгрес много от тия документи изчезват. Както ми разказа в началото на април 1988 г. А. Н. Шелепин, голям брой списъци, върху които личи и подписът на Хрушчов, изземва от архивите по указание на самия Хрушчов И. А. Серов, тогавашен заместник-министър на Държавна сигурност. Списъците били предадени на първия секретар на ЦК на партията Н. С. Хрушчов, който, след като се е решил на смелата крачка да разобличи престъпленията на Сталин, явно е искал да си измие ръцете, макар да няма никакво съмнение, че Хрушчов, Молотов, Каганович, Ворошилов, Маленков и други високопоставени ръководители също са виновни за беззаконията или като съучастници, или като слепи изпълнители, или като „съгласяващи се“, без да мислят. Но пред историята главната отговорност за безбройните престъпления през 1937 и 1938 г. носи Сталин.