Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

др. Берия Л. П.

За времето от 1 октомври 1936 г. до 30 септември 1938 г. от военната колегия при Върховния съд на СССР и от проведените на място сесии на колегията в 60 града са осъдени:

— на разстрел 30 514 души

— на тъмничен затвор 5643 души

Всичко 36 157 души.

През 1937 и 1938 г. Ежов, а после и Берия изпращат на Сталин многобройни списъци на „шпиони“, в които предварително, преди съденето им, се предлага конкретното наказание (почти във всички случаи — разстрел). Но преди това те са получавали донесения от Улрих. Ето още едно съобщение:

„До комисаря 1 ранг от Държавна сигурност, зам.-народния комисар на вътрешните работи на СССР др. Берия

През септември 1938 г. от военната колегия при Върховния съд на СССР в Москва, Ленинград, Киев, Харков, Хабаровск и други градове са осъдени:

— на разстрел 1803 души

— на тъмничен затвор 389 души

Всичко 2192 души.

През октомври ще бъдат повече — 3588… Но това е само свършената от военните трибунали „работа“. А колко обикновени съдилища са „работили“?! Сталин, който обича да разправя, че са нужни грижи за човека и за кадрите, че трябва да се проявява внимание към всеки комунист, одобрява без колебание тези страшни списъци.

И досега още има хора, които искат тази характеризираща се с безгранична античовечност страна от дейността на Сталин да се отдели от мерките, които е предприемал като глава на партията и народа за реализиране на социално-икономическите планове и програми. Дори ако се съгласим с тяхната логика и признаем „заслугите“ му в тази област, няма да имаме никакво право, преди всичко морално, да издадем на Сталин индулгенция за това, че „е вършел престъпления с искрената вяра, че ги върши за благото на страната“. Та какво ще е това „благо“, щом за основите му са били нужни стотици хиляди и милиони човешки черепи! Ето защо твърде спорно е изказването на Н. С. Хрушчов пред XX конгрес, че „не можем да смятаме, че постъпките на Сталин бяха постъпки на безумен деспот. Той мислеше, че е нужно да се постъпва така в интерес на партията, на трудещите се маси, за защита на революционните завоевания. Та именно в това е цялата трагедия!“

С това твърдение не бива да се съгласяваме. Сталин съзнателно създава режим на лична диктатура, при която смята себе си за абсолютно свободен в избора на средствата. Какво общо има тук „защитата на революционните завоевания“, за която говори Хрушчов?! Сталин е бил тласкан от страшното, опияняващото чувство за абсолютнавласт… Ще повторя: абсолютнатавласт развращава абсолютно. Не може да не е знаел, че раздухваният от него терор против партийните, стопанските и военните кадри се води върху основата на непрестанни нарушения на социалистическата законност. Не може да не е знаел, че нито Косиор, нито Постишев, нито Рудзутак, нито Чубар, нито Ейхе са „врагове на народа“. Не може да не е знаел за пълното фалшифициране на политическите процеси. Ако неговата дейност е била подложена на реален обществен, партиен и държавен контрол, не би успял да вкара в играта беззаконието, чисто и просто не би се решил да направи това. Пълната беззаконност и безконтролност му позволяват да прояви най-отвратителните черти на характера си. Създадената от „вожда“ тоталитарна система открива простор за всички негови действия като диктатор, каквито и да са те. Абсолютната свобода на Сталин означава абсолютна липса на свобода за всички, които зависят от него. Но за морален и социален камуфлаж „вождът“ продължава публично да фарисейства.

Ето защо разсъжденията, че „трагедията на Сталин е в това, че вярвал в съществуването на народни врагове, и затова се заел да си разчисти сметките с тях, не само са наивни, но и дълбоко погрешни. Деянията му могат да бъдат квалифицирани само като престъпни. Казано с думите на Маркс, Сталин действа с «тимур-тамерлановско» разточителство в изразходването на човешкия живот“ 528 528 Маркс, К. и Фр. Енгелс. Съч. Т.23, с.273. Приложение 103. . Чуждият живот за него няма никаква стойност.

Масовото насилие става неотделима съставна част от Сталиновия социализъм, различаващ се коренно от Лениновия социализъм. Много вероятно е той да е искал обществото „да процъфтява“, материалното благополучие на членовете му да расте и безспорно да бъде създадена силна държава. Но не е искал да попита членовете на това общество как, по какъв начинбиха желали да бъдат постигнати идеалите на социализма.