Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Кадровият погром, извършен по инициатива на Сталин и обкръжението му, създава благоприятни условия върху вълната на доносничеството да се появяват мнозина непочтени хора, опитващи се (някой път не съвсем безуспешно!) да направят при създалата се ситуация партийна, служебна или военна кариера, пък и просто да си разчистят с някого старите сметки. В решението на януарския (1938 г.) пленум на Централния комитет се казва, че има „отделни комунисти кариеристи, стараещи се да блеснат и да се издигнат с изключвания от партията на нейни членове, с действия против тях, стараещи се да се застраховат от възможни обвинения в недостатъчна бдителност по «пътя на необосновани репресии»“ 534 534 ЦПА ИМЛ, ф.17, оп.2, д.633, л.2-26. . Обаче вярната констатация, че кариеристите и доносниците представляват голяма опасност за партията, се разминава напълно със самия курс на върховното партийно ръководство към репресии, в който именно се крият дълбоко вкоренените източници на трагедиите, деформациите и извращенията. Указанието на пленума „докрай да се изтреби замаскираният враг“ още веднъж показва фарисейския характер на Сталиновия лозунг „Да ценим кадрите“.

Лъжата прилича на търкулната надолу снежна топка. Една лъжа ражда друга. Като „изостря“ произволно класовата борба, Сталин предизвиква вълна от лъжи. Обществото се оказва беззащитно пред нея. Лъжите на Ежов и на неговите органи в съюз с лъжите на съда и прокуратурата, лъжите на пресата и лъжите в безбройните речи, подкрепящи „справедливите присъди“, създават една наистина уникална ситуация. Опитай се да научиш къде са причините за вакханалията. Няма откъде. Опитай се да поискаш помощ. Няма от кого. Опитай се да изобличиш явните негодници. Никой няма да ти позволи…

Един характерен пример. В архива на Берия има много и различни доноси. Ще цитирам един, без да назовавам автора му. Може да има пораснали деца, внуци… Изобщо, когато посочвам в книгата едни или други имена и знам, че всички тия хора сигурно имат роднини, искрено ви казвам, в нито един случай не бих искал да причиня болка лично на тях. Но историята нямаше да бъде история, ако заключвахме всичко с девет ключа… Ето това „писмо“:

„Др. Маленков!

Аз съм заместник-командир на част от вътрешните войски на НКВД. Днес имаше митинг по повод награждаването на другаря Сталин с орден «Победа». Но на митинга бяха поканени само офицерите. Войници не бяха поканени. Странно… Митинга водеше генерал Бровкин. Говориха само трима-четирима и закриха митинга. После, след закриването на митинга, обявиха, че частта отива да прибира реколтата, а нач. на политотдела Кузнецов се превежда на друго място на служба.

Осакатено, смачкано, опорочено е такова извънредно важно мероприятие като митинг, посветен на награждаването на другаря Сталин с ордена «Победа…»

Реакцията на получателя е «естествена»:

Коронясаната от Сталин Лъжа се разпорежда със съдбите на милиони. Няма прошка за Сталин най-вече задето е създавал в страната обстановка, в която господства лъжата, принуждавайки хората да се покоряват, да мълчат или да подкрепят решения, чиято същина за мнозина е съвсем неясна. Той смятал, че има право да „дозира“ истината, да прави обобщения, задължителни за целия народ, да определя какво е нужно и какво не е нужно на този народ. Репресиите и беззаконията в ония години са могли да просъществуват само върху лъжата. Именно тук се крие един от социалните и гносеологичните източници на народната трагедия. Но народът не може да бъде дълго време лъган; лъжата никога не е имала и няма бъдеще. Сталин не е искал да се съобразява с тази безспорна истина.

Трудно зарастващата рана от 1937 и 1938 г. е свързана не само с болката, с безсмислието, с противоречащия на здравия разум пир на насилието, ръководено от „вожда“. От тази рана произтичат и много нещастия, причинени от гибелта на редица талантливи ръководители, стопански дейци, учени, военни, дейци в полето на културата. А нима оголените места сред кадрите не позволиха на кариеристите комунисти да се докопат до високи постове и длъжности, да заемат изгодни позиции? Февруарско-мартенският пленум на ЦК на ВКП(б) през 1937 г. записва в решенията си не само „да се задължи Народният комисариат на вътрешните работи да доведе докрай работата по разобличаването и разгромяването на троцкистките и други агенти, да смаже и най-малките прояви на антисъветската им дейност“, но и постановява „ да се укрепяткадрите на НКВД“ 536 536 ЦПА ИМЛ, ф.17, оп.2, д.577. (подчертано от авт.). Критериите за „укрепването“ в ония години са еднозначни: сляпо, фанатично изпълнение на волята на „вожда“. В ония времена съвестни хора не са могли да оцелеят в „органите“. Абакумовци, кругловци, меркуловци, ежовци, бериевци, кобуловци, мамуловци, рухадзевци, както и някои други „скорострелки“ се задържат в НКВД далеч не заради лични качества, а тъкмо защото ги нямат. Самата система на създалите се отношения ражда в условията на единовластието безпринципни хора, ласкатели и подмазвачи. Сталин цени послушанието, готовността да се следва „линията“, дори ако тя е очебийно погрешна или престъпна.