Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Първо Ежов му изпраща записка с материали на РОВС (Русский общевоинский союз) от Париж. В нея се казва, че „в СССР група висши командири готвят държавен преврат“. В този материал, който най-вероятно е фалшив или в краен случай измислица на белоемигрант, се твърди, че начело на заговора е маршал М. Н. Тухачевски. Сталин предава записката на Орджоникидзе и Ворошилов с резолюцията „Моля, прочетете“. Върху документа следи от реакцията на неговите съратници не са открити. По всяка вероятност явно фалшивият характер на записката не прави впечатление на прочелите я, дори и на Сталин, макар да е извънредно мнителен и подозрителен човек. При това нека още веднъж да кажа, че той винаги твърде много се доверява на „написаното черно на бяло“, на възбуденото „дело“, на онова, което му докладват органите на НКВД. Ще се отклоня за малко.

Както ми разказа А. Т. Рибин, работил по онова време в един от отделите на НКВД, а после в охраната на „вожда“, когато устно доложили на Сталин за „връзките“ на М. Е. Колцов с „чужди разузнавания“, отначало той не придал на информацията нужното при такива случаи значение. Още не бил забравил неотдавнашния си разговор с писателя, оставил у него сравнително добро впечатление. Но когато след месец (на някого сигурно е било много нужно това!) сложили пред него папка с донос, с две съобщения на лица, познаващи отблизо Колцов, той нарежда да се даде ход на това изфабрикувано дело. Сталин не допуска, че и в писмени доклади може да се лъже, че и с тях може да го заблуждават. Смята, че само той има право да върши това. Именно тази негова особеност — да вярва напълно на „хартията“ — използва активно Ежов, а по-късно и Берия. Доносите, съобщенията, докладите, често пъти направо фантасмагорични, намират в психиката на Сталин твърде благодатна почва. Боравейки в мислите си с категориите „врагове“, „борба“, „вражеско обкръжение“, „заговори“, „двуличие“, „вредителство“, Сталин не се съмнява в достоверността на тези доклади.

Прибирайки се във вилата си с брониран автомобил, Сталин знае, че всяко такова пътуване е цяла операция, свързана с осигуряването на безопасност за живота му. До водача Митрохин сяда телохранителят — или Туков, или Старостин (през 40-те години), готов заедно с телохранителите в съпровождащите автомобили да предпази Сталин от „терористи“. „Вождът“ има навика да се вглежда втренчено в лицата на хората. Ако нечий поглед изведнъж му се стори подозрителен, този човек бива отстранен от работа. Ще отбележа, че макар да съществуват версии, създадени в обкръжението на Берия, че е имало няколко опита за покушение върху живота на Сталин, за такова нещо никакви документи никой не е успял да открие.

Властелините, страхуващи се ден и нощ да не бъдат убити, започват да подозират всички. Например император Александър II, срещу когото е имало няколко покушения (и в края на краищата терористите постигат целта си), до такава степен става подозрителен, че „веднъж стрелял в адютанта си, когато той направил някакво бързо движение и на царя му се сторило, че офицерът иска да го убие“ 538 538 Кропоткин, П. А. Записки революционера. С.-Петербург, 1906, с.369. . Затова, когато човек прозре какъв е вътрешният свят на Сталин, не може да не вземе под внимание хипертрофираната му подозрителност. В доклада си пред XX конгрес на партията Хрушчов подчертава крайно болезнената подозрителност на Сталин дори спрямо членовете на Политбюро. Може би се е доверявал напълно само на Власик и Поскрьобишев. И като че ли и на Валя Истомина, неговата „икономка“, млада жена, която скоро след гибелта на Н. С. Алилуева се настанява в дома му. Тя се грижи за него до края на дните му, гледа да му създаде колкото е възможно по-приятна домашна обстановка. Макар и коравосърдечен, той все пак често споменава за простодушните и искрени грижи на тази жена. Маниакалната подозрителност на „господстващата личност“ е една от нейните най-характерни черти.

Затова информацията на президента Бенеш, дошла до Сталин през Чехословакия, рязко засилва подозрението му към Тухачевски. Както пишат бившият сътрудник на Калтенбрунер В. Хаген (в книгата „Тайният фронт“), Х. Хегнер (в мемоарите „Райхсканцлерството 1933–1945 г.“), а споменава и У. Чърчил, Сталин „клъвва“ изфабрикувания в Берлин документ за „сътрудничеството“ на Тухачевски и на редица други командири от Червената армия с германския генералитет. Във ведомството на Канарис майсторски подправят подписа на Тухачевски (подписът на Михаил Николаевич фигурира още през 1926 г. в Берлин върху документ за техническо сътрудничество в областта на авиацията с една германска фирма).