Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Сталин познава Тухачевски отдавна, от гражданската война. Помни колко умело командва тогава 5-а армия днешният маршал. Помни и заповедта на Революционния военен съвет на републиката от 28 декември 1919 г., в която се казва:

„Награждава се с почетното Златно оръжие командващият 5-а армия др. Михаил Николаевич Тухачевски за лична храброст, широка инициатива, разпоредителност и познаване на военното дело, проявени от него при победоносното шествие на доблестната Червена армия на изток, завършило с овладяването на гр. Омск.“ 540 540 Цит. по: Иванов, В. Маршал Тухачевский. М., 1985, с.128.

Крачейки напред-назад покрай писалището в кабинета си, Сталин мисли върху противоречията в живота. Само преди няколко дни, само ден преди решението на Централния комитет за арестуването на Тухачевски, бе поканил Молотов, Каганович, Ворошилов, Чубар и Микоян на спектакъла на Узбекския държавен музикален театър „Фархад и Ширин“ по поемата на Алишер Навои. Мнението на всички беше едно и също: спектакълът е блестящ израз на нарасналата социалистическа култура. Когато разлиства сутрин „Правда“, той с удовлетворение чете за все по-нови и по-нови постижения на съветските хора. В края на май полярници начело с О. Ю. Шмид стигнаха до Северния полюс и създадоха дрейфуваща станция. В най-близко време ще се открие първият конгрес на съветските архитекти (крайно време е да се строят градове и села, достойни за епохата). Макар тази област — математиката — да му е донемайкъде далечна, но, изглежда, трудовете на академик И. М. Виноградов наистина са донесли слава на съветската наука, щом пишат за него така… Дори мъничкото съобщение за намалението на цените на тоалетните сапуни с 15% не може да не радва. Колко вярно се е изразил един неизвестен нему поет: „Страната е в поход…“ Но на този поход пречат, опитват се не само да „препъват“, а и да спрат човешкия поток, начело на който върви той. Такива като Тухачевски са опасни не само за него, за Сталин, но и за страната. „Колкото и да храниш вълка, той все към гората гледа…“ Не можеш да превърнеш дворянската кръв в пролетарска. И ето че още сега, в 12 часа посред нощ, той извиква Ежов: я нека да ми доложи той как върви следствието по случая с Тухачевски…

Когато слуша Ежов за разпитите на М. Н. Тухачевски, И. Е. Якир, И. П. Уборевич, А. И. Корк, Р. П. Ейдеман, Б. М. Фелдман, В. М. Примаков и В. К. Путна, Сталин мисли за най-младия от петте маршали на Съветския съюз. От една страна, „вождът“ винаги е признавал високата професионална подготовка на Тухачевски, оригиналното му стратегическо мислене, несъмнения му талант на теоретик. А от друга, още от гражданската война пази нейде дълбоко в душата си старото недоверие към „буржоазните военни специалисти“, изпитва някаква антипатия към маршала за независимостта и смелостта на мненията му, знае за доста обтегнатите отношения между Тухачевски и Ворошилов. Спомня си и за записката, която получи от Гамарник и в която началникът на Главното политическо управление на РККА пише:

„Едва сега, малко преди да замина, получих копие от писмото на др. Тухачевски до Вас относно военните съвети в окръзите и затова нямам възможност да изложа подробно съображенията си по поставения от него въпрос. Др. Тухачевски, съгласявайки се в записката си с оставането на военните съвети в окръзите, предлага да се извадят от състава им началниците на политическите управления в окръга…

Смятам предложението на др. Тухачевски за абсолютно неправилно и вредно както в мирно, така и особено във военно време.

Тогава Сталин поддържаше Гамарник. А сега си спомни и за още една по-раншна докладна записка на Тухачевски, която му показа Ворошилов. В нея първият заместник на народния комисар на отбраната даваше определения на такива категории от военната наука като „дълбок маньовър“, „фронтален удар“, „флангов обход“, „срещен бой“ и други. Тухачевски отново поставяше въпроса за разработване теорията на „маневрената война“ в епохата на развита механизация, ускорено техническо превъоръжаване на армията и т.н. Тогава Сталин изслуша мълчаливо Ворошилов за несъгласието му с „теоретизирането“ на Тухачевски, комуто народният комисар искал да отговори със специално писмо. Това писмо е запазено в архива. То завършва със следните думи:

„Съветвам Ви по-скоро да престанете с Вашите прекомерни литературни увлечения и да насочите всичките си знания и енергия към практическата работа. Това ще принесе незабавна и осезателна полза на делото, за което сме поставени с Вас от партията…