Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Накрая, още един пункт от обвиненията е „намерението заради успеха на заговора да бъде отстранен Ворошилов“. Тухачевски, Корк, Путна и Уборевич били искали заедно с Гамарник да поставят пред правителството въпроса за преместването на народния комисар, понеже не се справял със задълженията си. Откровено изказаното желание съдът преценява като проява на „заговорническа дейност“. Но по същината на въпроса подсъдимите отхвърлят недостойните предположения за „шпионаж в полза на фашистка Германия и подготовка на контрареволюционен преврат“. В последната си дума Тухачевски, Якир, Корк и Уборевич убедено говорят за предаността си към родината, към народа и армията, подчертават пълната си лоялност към „другаря Сталин“. Апелират за снизхождение спрямо възможни грешки и несполуки в работата им.

В пълен дисонанс прозвучава последната дума на Примаков. Той изцяло потвърждава официалното обвинение, като заявява, че „всички заговорници ги обединява знамето на Троцки, привързаността им към фашизма“. Примаков съобщава, че е изброил пред следствието повече от 70 души, за които лично знаел, че „влизат във военнофашисткия заговор“. А „предводителите“ на заговорниците имали „втора родина“ — Путна, Уборевич и Ейдеман имали роднини в Литва; Якир имал близки в Бесарабия, Ейдеман — в Америка… Съсипан от продължилите с месеци разпити, Примаков казва послушно онова, което следователите са му наредили. Докато всички останали са арестувани преди по-малко от две седмици и все още проявяват силен дух, Примаков, прочут герой от гражданската война, е в ноктите на следствените органи повече от година. Именно затова предишният командир на корпус говори така безучастно и безразлично чудовищни неща, подсказани му в подземията на сградата на улица „Лубянка“.

По онова време в системата на НКВД работят следователи с определена нравствена нагласа — безсърдечни циници и садисти, които не знаят какво е съвест. Армейски генерал А. В. Горбатов, преминал през Сталиновите кръгове на земния ад, си спомня: „Случайно научих, че моят следовател се казва Столбунски. Не зная къде е сега. Ако е жив, бих искал да му попаднат тези редове и да почувства презрението ми към него. Мисля впрочем, че той и тогава знаеше добре това… И досега звучи в ушите ми зловещо съскащият глас на Столбунски, повтарящ след мене, когато ме отнасяха обезсилен и окървавен: «Ще подпишеш, ще подпишеш!» Издържах на тези мъки и във втория кръг на разпитите. Но когато започна третата серия, така много ми се искаше по-скоро да умра!“

По „делото“ на Тухачевски най-много се отличава следователят по особено важни дела Ушаков (известен още и под името Ушимински). В обясненията, които дава след XX конгрес пред комисията по реабилитирането, пише:

„Пръв беше арестуван Фелдман. Той категорично отричаше каквото и да е участие в какъвто и да е заговор, още повече против Ворошилов… Аз взех личното дело на Фелдман и след като го изучих, стигнах до извода, че го свързва лична дружба с Тухачевски, Якир и редица други големи командири. Извиках Фелдман в кабинета си, затворих се с него и вечерта на 19 май той написа показания за заговор с участието на Тухачевски, Якир, Ейдеман и другите… След това ми дадоха да разпитвам Тухачевски, който още на другия ден си призна. Аз, почти без да спя, изтръгвах от тях все повече факти, все повече имена на заговорници… Дори в деня на процеса, рано сутринта, събрах от Тухачевски допълнителни показания за участието на Апасенко и на други в заговора…“

В един от разпитите на Тухачевски участва и Вишински. Накарал го да се подпише под думите: „Признавам, че съм виновен. Оплаквания нямам.“ Но оплаквания и молби за помилване са написани почти от всички до Сталин, Молотов и Ворошилов.

Освен Тухачевски през „енергична“ обработка минават и неговите съподсъдими: заплахи, закани към семействата им, непознаващо граници насилие. По време на следствието на обвиняемите непрекъснато е внушавано, че само признанието ще им запази живота…

Преди да бъде произнесена присъдата, Улрих и Ежов отиват при Сталин. Долагат как върви процесът и какво е поведението на обвиняемите. Улрих угоднически слага на писалището проект за присъда. Сталин дори не поглежда проекта, а само отсича: „Съгласен съм.“ Помълчава и пита:

„Какво каза в последната си дума Тухачевски?“

„Каза, мръсникът, че е предан на родината и на другаря Сталин. Помоли за снизхождение — отговаря бързо Ежов. — Но веднага се видя, че хитрува, не е сложил оръжието…“