Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Гласуват, естествено, единодушно. Постишев остава на свобода само един месец. По предложение на Сталин Комисията за партиен контрол подготвя през февруари същата година проект за постановление във връзка с Постишев, утвърден от Политбюро. Основното съдържание на този документ, одобрен и редактиран от Сталин, заслужава да бъде цитирано. Постишев е обвинен в следните прегрешения:

1) Разпускане на 35 районни комитета на партията (те просто престанали да действат, тъй като за петте месеца от 1937 г. в Куйбишевската област били изключени от партията 3500 комунисти — б.а. ).

2) Провокации против органите на съветската власт (на едно от заседанията на градския съвет били изключени 34 депутати).

3) Привличане на кадри за работа в полето, изземване на обществени сгради, вредителство в разгара на прибирането на реколтата.

4) По време на работата си в Куйбишев Постишев е пречел на НКВД да разобличава враговете, като насочвал ударите против честни комунисти.

5) Всички помощници на Постишев както в Украйна, така и в Куйбишев се оказаха народни врагове (шпиони).

6) Постишев е знаел за съществуването на контрареволюционни деснотроцкистки организации в областта…

Всички посочени действия на Постишев П. П. да се приемат като антипартийни, извършвани в полза на враговете на народа. Постишев да бъде изключен от редовете на ВКП(б). 531 531 ЦИА ИМЛ, ф.17, оп.2, д.640, л.20-45.

Всички други 49 членове на ЦК и кандидат-членове гласуват (със задочно допитване) за това решение. И този път Сталин не е пуснал бюлетина… Той винаги, стига само да е възможно, гледа да оставя по-малко „следи“.

Съдбата на Постишев е решена. Следват арест и разстрел. Сталиновата „грижа за кадрите“ изпъква твърде релефно в случая с Постишев, който по много причини не бил удобен за „вожда“ не само като член на върховното партийно ръководство, но и изобщо като комунист от старата Ленинова школа. За Сталин са показателни понякога само една фраза, само един: разговор, само някаква информация, за да си състави окончателно мнение за дадена личност. В ония години това се равнявало и на присъда.

Така, след като Постишев е „инспектиран“ в Куйбишев, Маленков долага на Сталин: „Постишев е политически вреден.“ — „Защо тогава го държите?“ — отговаря с въпрос Сталин.

Постишев още не е знаел, че Сталин вече се е разпоредил за по-нататъшната му съдба.

Не всички забелязват, или по-точно, не всички придават особено значение на това, че по време на изказването на Косарьов пред януарския пленум през 1938 г. възниква пререкание между него и Мехлис. Косарьов фактически критикува Политическото управление на РККА, възглавявано от Мехлис, за слабата организация на работата с комсомолците. „В армията има 500 хиляди членове на младежката организация, а на година се приемат в партията само няколко хиляди.“ Мехлис веднага отблъсква с раздразнение атаката: „ЦК на комсомола не се занимава с армейския комсомол. Предложих на Белобородов (секретар на ЦК на ВЛКСМ — б.а. ) да идат да ръководят комсомола в армията, той отказа. Искат да ръководят само от ЦК…“ 532 532 ЦПА ИМЛ, ф.17, оп.2. д.63, л.20-35.

Съществувалото и по-рано враждебно чувство у Мехлис към Косарьов сигурно се е засилило и кой знае дали не е изиграло фатална роля в съдбата на комсомолския ръководител?

При обсъждането на въпроса за грешките при разглеждането на личните прояви на комунистите пленумът неусетно кривва в стария коловоз: оказва се, че всички тези „грешки“ и „крайности“ не са нищо друго освен злонамерени машинации на още неразкритите „врагове“. Именно такъв извод е направен: „Време е всички партийни организации и техните ръководители да разобличат и докрай да изтребят замаскирания враг, промъкнал се в нашите редове.“ 533 533 Пак там. Тезата на „вожда“, прекарана от него на февруарско-мартенския пленум през 1937 г., пак надделява — крайностите и грешките в борбата с враговете са резултат от дейността на неразобличените троцкисти и други вредители. Както ще видим, през 1937 и 1938 г. проблясъците на зрял подход при оценката на вакханалията от беззакония са много слаби. Демонът на насилието взима връх над елементарното благоразумие. Грешките в разгръщането на насилието Сталин вижда в недостатъците, допускани при прилаганетона това насилие.

В крайна сметка вместо да бъдат анализирани причините за крайностите, за бездушното и престъпно отношение към съдбините на комунистите, даден е нов тласък към търсенето на „неразкрити врагове“. Секретарят на Киевския областен комитет на КП(б)У Кудрявцев на партийни събрания пита комунистите: „А вие написали ли сте поне един сигнал срещу когото и да било?“ В резултат на такива призиви за бдителност в киевската партийна организация са направени доноси почти против половината партийни членове. Впрочем една от първите жертви става и Кудрявцев…