Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Когато „братята“ по нещастие (а също и по дух) Бухарин и Риков ги изключват от състава на кандидат-членовете на Централния комитет, с репликата си Сталин им дава слабата надежда, че „в НКВД ще се оправят“. Изправени след една година пред военната колегия при Върховния съд на СССР, оказали се „от другата страна на бариерата“, както казва в последната си дума Бухарин, ще почувстват, че „чашата на Йосиф“, чаша на злодейството и коварството, е пълна догоре. Предстои им да я изпият до дъно.

На 4 май 1935 г. Сталин произнася реч в Кремъл пред випускниците „академици“ от Червената армия. Кадровият погром още не е започнал. В ръководните ешелони на партийния, държавния и стопанския апарат, сред кадровите военни, техническата интелигенция, местните кадри в републиките, краевете и областите скоро ще зейнат безброй опразнени места. Епидемия, сякаш страшна чума ще покоси стотици хиляди люде…

В началото на 1939 г. Сталин поисква от Главно управление „Кадри“ към РККА справка за командния състав на армията и флота. Дълго мълчи и се вглежда в графите, таблиците и оскъдните цифри, говорещи за твърде „зелен“ по възраст състав. Около 85% от командирите са под 35 години. Той бавно прелиства справката. Може би си спомня, че освен тримата маршали и голяма група командири на армия първи и втори ранг са изчезнали по негова воля и други способни военачалници? Мнозина от тях при назначаването им са били тук, в кабинета му… Може би си спомня и речта на Ворошилов на заседанието на Военния съвет при Народния комисариат на 29 ноември 1938 г.? Тогава народният комисар като най-голямо постижение посочи: „В хода на чистката в Червената армия през 1938 г. ние изчистихме повече от четиридесет хиляди души… За десетте месеца от 1938 г. издигнахме повече от 200 хиляди нови командири.“ 517 517 ЦГАКА, ф.31983, оп.3, д.152, л.150. От петдесетте и няколко членове на Военния съвет от стария състав са останали само десет души… Какви ли чувства е изпитвал „вождът“, взирайки се в празнотите в командния корпус? Едва ли някой би ни казал това. Известно е само, че като вижда „голите места“ в кадровия състав, Сталин предлага да се увеличи броят на военните академии, да се създадат нови военни училища. Но такива „дупки“ е имало не само в редиците на военачалниците…

Бившият народен комисар на транспорта И. В. Ковальов ми разказа:

„Назначиха ме през 37-а началник на Западните железници. Пристигнах в Минск. Отидох в управлението на железниците. Празно. Няма кой да ми предаде работата. Русаков, предшественика ми, го арестували и разстреляли. Викам заместниците — няма ги. Арестувани… Търся този, онзи — каква страшна тишина… Сякаш вихрушка е минала. Дори да се чуди човек как все още вървят влаковете, кой ръководи цялото това огромно стопанство? Отивам в квартирата на един познат от железопътното управление. За мое най-голямо учудване го заварвам вкъщи заедно с разплаканата му жена. «Ти защо не си на работа?» — започнах аз, преди още да им кажа «добър ден»! «Чакам. Казаха ми днес, че ще дойдат да ме откарат. Ето, и долни дрехи съм си приготвил… Насадкин от НКВД всеки втори прибира… Влаковете може да спрат…»

Като си изясних създадената обстановка, бедата ми вдъхна кураж — продължи Ковальов — и позвъних в Москва на Сталин (защото не заработят ли железниците както трябва, бързо-бързо ще приберат и мене). Обади се Поскрьобишев. Описах му обстановката. И някак си вакханалията скоро спря. Пък и вече нямаше кого да прибират.“

Положението в железниците не е било изключение. Машината на репресиите е пусната в пълен ход. Как е работела, ни дават представа извадки от изказванията на участниците в октомврийския пленум на ЦК на ВКП(б) през 1937 г. Ето какво казва например Соболев, секретар на Красноярския краеви комитет на партията по време на обсъждането на доклада на Молотов за хода на избирателната кампания. Трябвало да говорят за изборите, а говорели за „народните врагове“:

„Сега разобличаваме и унищожаваме враговете — бухаринци, риковци, троцкисти, колчаковци, диверсанти, цялата тая паплач, която разгромяваме в края. Те съвсем открито предприемат акции против нас… Имам предвид една от най-предпочитаните от тях форми на диверсии в края — палежите.“

Пескарьов от Курска област рисува такава картина:

„Във връзка с това, че в ръководството на областната прокуратура и областния съд у нас дълго върлуваха мръсници, вредители, народни врагове, оказа се, че те са пренесли центъра на тежестта на наказателната си политика върху невинни хора: за три години в областта бяха осъдени 18 хиляди от колхозния и селския актив (често пъти задето кобилката закуцала или са закъснели за работа)…“ 518 518 ЦПА ИМЛ, ф.17, оп.2, л.627.