Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Сталин знае да си прави сметката. От една страна, с тези „спектакли“ единовластието му още повече ще укрепне. Народът и партията, по негово мнение, на всяка цена щели да си вземат бележка: безперспективни са каквито и да било опити за опозиция. С тези процеси „вождът“ насажда системата за взаимен социален контрол, при която всеки следи всеки. Само той, признатият и единствен вожд, ще остане извън тази система на следене и доносничество. Дори хората от най-близкото му обкръжение не могат да бъдат спокойни. Съдбата на Косиор, Постишев, Рудзутак, Чубар и други ръководители от висшия ешелон на властта свидетелства красноречиво за това.

От друга страна, политическите процеси са организирани така, че Сталин, „главният режисьор“, остава в сянка. Малко са публичните изказвания на „вожда“ във връзка с процесите. За абсолютното мнозинство от народа истинската му роля е неизвестна. Създава се впечатление, че самият народ съди „шпионите“, „предателите“ и „убийците“. И действително, ако си представим за момент, че наистина целият народ съди непосредствено обвиняемите, резултатът вероятно ще е същият. Страната още не е „изстинала“ от класовите схватки по време на революцията, от гражданската война и колективизацията. Всяко съобщение за „терористичен акт“, за „вредителство“ и „шпионаж“ предизвиква у народа гневна реакция. Фашизмът изпробва силите си в Испания, Германия се милитаризира, скалъпват се антикоминтерновски пактове, капиталистическият свят гледа към „болшевишка Русия“ само през кръстчето на мерника…

Ето какво пише „Вечерняя Москва“ на 15 март 1938 г.: „Историята не е познавала злодеяния, равни на престъпленията на бандата от антисъветския «деснотроцкистки блок». Шпионажът, диверсията, вредителството на обербандита Троцки и неговите помощници — Бухарин, Риков и другите — предизвикват чувство на гняв, ненавист, презрение не само у съветския народ, но и у цялото прогресивно човечество.

Те се опитвали да убият нашия скъп вожд другаря Сталин. През 1918 г. те са стреляли в другаря Ленин. Те са отнели пламенния живот на Сергей Миронович Киров, умъртвили са Куйбишев, Менжински и Горки. Те са предавали нашата родина.

Славното съветско разузнаване, ръководено от Сталиновия народен комисар Николай Иванович Ежов, разгроми змийските гнезда на тези гадове!“

Така народът е превръщан в тълпа. Така „масажирането“ на обществената психика ражда феномена на единението около една измамна идея. Така Сталин манипулира съзнанието на милиони хора.

Троцкистките вредители са за всички безспорни врагове. Че как иначе? В деня на завършването на процеса, 13 март 1938 г., от Московския автомобилен завод, носещ името на Сталин, излиза 200-хилядният автомобил ЗИС, предсрочно е изпълнен тримесечният план за въгледобива в Караганда, московчани и гостите на столицата за пръв път пътуват по току-що предадения за експлоатация Покровски радиус от втория етап на Московското метро, носещ името на Л. М. Каганович. В челните колхози на Тулска област започва строителството на водопроводи (в колхоза, носещ името на Хрушчов, е провъртян сондажен кладенец с дълбочина 46 метра)… Всяка република, всяка област, всеки завод и колхоз се надпреварват да зарадват партията и „вожда“ с нови постижения. В невиждания устрем на обществото, изграждащо с някаква фанатична възбуда нови градове и пътища, заводи и дворци, атмосферата е наелектризирана до краен предел. Хората едва-що са почувствали как започва да се подобрява животът им, гордеят се с рекордните постижения на Стаханов, Чкалов, Папанин, Бусигин, Сметанин и хиляди други, а изведнъж — ето кои са конкретните рушители на всичко, което е станало вече светиня за народа.

Процесите, тази чудовищна мистификация, се приемат като реално отражение на продължаващото изостряне на класовата борба. Липсата на гласност, на достоверна информация улеснява обработката на съзнанието на милионите. Ако човек няма представа за материалната култура през първите двадесет години на съветската власт, за духовната атмосфера през 30-те години, за ония императиви, които са диктували на много хора линията им на поведение, той не може да разбере социалната драма на епохата, трагичните колизии, разтърсили страната.

Винаги е по-лесно да се преценява вчерашното, отколкото днешното. Обогатени от опита на изминатия дълъг път, ние знаем май че повече от хората, които са живели в онова време. Като поставяме справедливо в центъра на историческата вина една личност, не бива да забравяме заедно с това, че тази личност се оказа там в резултат на системата от отношения, създадена в крайна сметка от мнозина. Френският писател Жан Лабрюйер е изрекъл мъдра мисъл: „Невинно осъденият тежи на съвестта на всички честни хора.“ Сталин узурпирал властта и вършел престъпления, защото са му позволилида прави това. Днес признанията на осъдените изглеждат не само като обвинение на историята, отправено веднъж завинаги към организаторите на „спектаклите“. Те са и урок за всички поколения.