Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Когато лежал на нара в килията, Бухарин сигурно се е мъчил да разбере защо съдбата е толкова жестока? Та нали по едно време именно той помагаше на Коба да се задържи на поста си… Ако той и Томски бяха проявили по-голяма решителност и последователност, сигурно през 1927 г. щяха да обуздаят Сталин. Но тогава отново повярва на Сталин, и то за кой ли път?

Понеже в хода на „следствието“ Бухарин дълго мълчи и работата явно започва много да се протака, Сталин разрешава на Ежов да използва „всички средства“, тъй като и без това по негово настояване до съответните органи е разпратено вече следното разяснение: „От началото на 1937 г. използването на методи за физическо въздействие в практиката на НКВД е разрешено от ЦК на ВКП(б). Известно е, че всички буржоазни разузнавателни органи използват методите за физическо въздействие против представителите на социалистическия пролетариат, при това прилагат тези методи в най-отвратителна форма. Възниква въпросът, защо социалистическите органи за държавна сигурност трябва да бъдат по-хуманни спрямо побеснелите агенти на буржоазията и заклетите врагове на работническата класа и на колхозниците? ЦК на ВКП(б) смята, че методите за физическо въздействие трябва като изключениеда се прилагат и занапред спрямо известни и непоправими врагове на народа и да се разглеждат в този случай като допустими и правилни методи.“

Всъщност това „изключение“ става всекидневно правило, към което се прибягва веднага щом обвиняемият проявява неподатливост в „диалога“ със следователя. Фактически Сталин санкционира официално едно нарушение на елементарните норми на социалистическата законност. А когато отново му долагат, че Бухарин се „опъва“, предлага да се разширят „методите за разпит“. Чак когато заплахите по адрес на младата му жена и на мъничкия му син в съчетание с „методите за физическо въздействие“ започват да се прилагат комплексно, Бухарин се предава. Подписва и най-чудовищните измислици на следователя, жигосва себе си като „троцкист“, „ръководител на блока“, „заговорник“, „предател“, „организатор на диверсии“ и т.н. Непоносимо тежко е и днес да се четат думите му: „Признавам се за виновен в измяна на социалистическата родина — най-тежкото престъпление, което може да съществува, — в организиране на кулашки въстания, в подготовка на терористични актове, в принадлежност към подмолна антисъветска организация. Признавам се по-нататък за виновен в подготовката на заговор за «дворцов преврат»…“ 512 512 Правда, 13 марта 1938.

Да, Сталин сега е доволен. И все пак, когато е четял понякога стенограмите от разпитите, диктаторът сигурно е долавял в някои отговори на обвиняемите скрит присмех, предсмъртна ирония спрямо организаторите на „спектакъла“.

Вишински.Подсъдими Бухарин, факт ли е, или не е факт, че групата ваши съучастници в Северен Кавказ е била свързана с белоемигрантските казашки кръгове в чужбина? Риков говори за това, Слепков говори за това.

Бухарин.Ако Риков говори за това, аз нямам основание да не му вярвам.

Вишински.На вас, като заговорник и ръководител, бил ли е известен такъв факт?

Бухарин.От гледна точка на математическата вероятност може да се каже с много голяма вероятност, че е факт.

Вишински.Позволете да попитам още веднъж Риков бил ли е известен на Бухарин този факт.

Риков.Аз лично приемам с математическа вероятност, че той сигурно е трябвало да знае това. 513 513 Пак там, 8 марта 1938.

Сталин отмества със злоба листчетата от стенограмата настрани, явно раздразнен от скрития сарказъм на притиснатите до стената жертви: питат ги за връзките им с белоемигрантите, а те — „математическа вероятност“! След всяко заседание на обвиняемите е напомняно, че от пълното и точно излагане на съгласуваните на следствието версии зависи не само тяхната съдба, но и животът на близките им. Идеята за „съдебни заложници“ принадлежи на Сталин. Макар „вождът“ предварително да знае какви заложници са те. Съдбата на подсъдимите, както и на семействата им, е решена още преди започването на процеса. Сталин отдавна се е погрижил и за юридическата страна на въпроса: още на 20 юли 1934 г. е прието съответното допълнение към член 58 — „относно членовете на семействата на изменниците“…

Подготвяйки процеса на „двадесет и единия“, Сталин не може да си позволи да бъдат допуснати „засечки“ — „Бухарин и неговите «съизвършители» трябва напълно да «узреят»“. При това по замисъла на „вожда“ процесът трябва да приключи равносметката от първия етап на масовата чистка и терора в партията и в страната. Сталин гледа на процеса не само като на юридически акт, увенчаващ ликвидирането на най-опасните „врагове“, но и като на общосъюзен урокза класова бдителност, непримиримост и ненавист към всички, които биха могли дори потенциално да се опълчат против него, а следователно и против социализма. В светлината на този извод не са случайни указанията му за най-широко разгласяване на процеса в печата и по радиото, за организиране на безброй митинги с искания „да бъдат унищожени фашистките гадове“.