Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Сталин.Я ми кажете, Блюхер, защо заповедта на народния комисар на отбраната авиацията да бомбардира цялата наша територия, завзета от японците, включително и височината „Заозерная“, не се изпълнява?

Блюхер.Докладвам. Авиацията е готова за излитане. Излитането се задържа поради неблагоприятната метеорологична обстановка. Сега съм заповядал на Ричагов (командващия ВВС — б.а. ) въпреки всичко да вдигне авиацията във въздуха и да атакува… В момента авиацията се вдига във въздуха, но се страхувам, че в тази бомбардировка по всяка вероятност ще засегнем неизбежно както наши части, така и корейски поселища.

Сталин.Кажете, другарю Блюхер, честно имате ли желание да воювате както трябва с японците? Ако нямате такова желание, кажете го направо, както подобава на комунист; а пък ако имате желание, аз бих рекъл, че би трябвало без никакво бавене да тръгнете веднага нататък.

Неразбираем ми е страхът ви, че бомбардировката ще засегне корейското население, а също и страхът ви, че авиацията няма да може да изпълни дълга си поради мъглата. Кой ви е забранил в условията на военния сблъсък с японците да не закачате корейското население? Какво толкова сте се загрижили за корейците, когато японците избиват нашите хора на снопове! Какво значение има някаква си там облачност за болшевишката авиация, ако тя действително иска да отстоява честта на своята родина! Чакам отговор.

Блюхер.На авиацията е заповядано да се вдигне и първата група ще се вдигне във въздуха в 11:20 — изтребителите. Ричагов обещава в 13 часа авиацията му да атакува. Аз и Мазепов след час и половина, ако Бряндински (Мазепов и Бряндински работели в щаба на ВВС — б.а. ) излети по-рано, ще излетим заедно за Ворошилов. Приемаме указанията ви за изпълнение и ще ги изпълним с болшевишка точност. 549 549 ЦГАСА, ф.33987, оп.3, д.1140, л.18-22.

Изпратеният от Сталин в Далечния изток Мехлис настройва ръководството в Москва със съобщенията си, че уж командването на Далекоизточната армия е нерешително, и по този начин злепоставя Блюхер.

Скоро след това, недоволен от действията на Блюхер, Сталин го извиква в Москва, но не пожелава да говори с него. Известно време маршалът е в оставка, а после, на 22 октомври 1938 г., е арестуван. Нареждането за арестуването му подписва Ежов, който само след няколко седмици ще се окаже там, където хвърля хиляди и хиляди хора…

Блюхер е вкаран в машината за репресии, когато тя намалява вече оборотите. Отначало изглеждало, че ще оцелее. Ноемврийското постановление на Съвета на народните комисари на СССР и Централния комитет на ВКП(б) от 1938 г. отбелязва грубите нарушения на законността и на процедурата за водене на следствието. Сталин и обкръжението му, след като са предизвикали вълните от репресии, които две години наред бушуват из страната, не може да не са почувствали колко разрушително е злосторничеството им. Но в официалните доклади, в речите цялата тази вакханалия е представяна като „великата победа на Сталин над троцкистко-фашистките заговорници и вредители“. Обаче Берия, който ръководи сега следствието по случая с Блюхер, пренебрегва постановлението.

Няколко дни разпитват прославения маршал, като искат да признае, че е „влизал във военнофашисткия заговор“. Блюхер се държи мъжествено и отрича изцяло всичко. Кой знае, може би когато са го изтезавали, маршалът си е спомнил за участието си — макар и мълчаливо — в несправедливия съд над Тухачевски като член на Специалното присъствие към Върховния съд на СССР? Не използва тогава своя шанс на съвестта, за да облекчи съдбата на първия съветски маршал, обречен на гибел. А сега той самият е в ръцете на Берия…

По думите на Б. А. Викторов, който води разследването по това дело, за последен път Блюхер е видян на 5 и 6 ноември обезобразен зверски, до неузнаваемост. Цялото му лице било превърнато в кърваво тесто, едното му око — извадено. Вероятно инквизиторите на Берия са искали в навечерието на големия празник да завършат черното си дело. На 9 ноември още един маршал на Съветския съюз загива в занданите на Берия след зверски изтезания. Загива, но не се прекършва, не подписва чудовищните небивалици.

А ножът на гилотината, издигната от беззаконието, е отнел вече живота на хиляди военачалници и политработници в армията. Сред тях са И. Н. Дубовой, Я. К. Берзин, М. Д. Великанов, Е. И. Ковтюх, И. Ф. Федко, Ш. С. Уншлихт, А. С. Булин, Г. А. Осепян, М. П. Амелин и много, много други.