Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Всъщност в какво се е проявила „силата“ на Сталин? Та нали той е предизвикал може би най-болезнения и най-трагичния в цялата ни история социален катаклизъм. Когато човек мисли над този въпрос, постепенно идва до извода, че „силата“ на Сталин не се е криела в самия него. Силата му е била в създаването и използването на държавния и партийния апарат, превърнат от него в послушен изпълнител на волята му. Без апарата Сталин е нищо. С помощта на апарата той постепенно успява да формира такава система на отношения в обществото, при която една негова дума, директива, заповед или разпореждане са могли да предизвикат верижна реакция в действията на хиляди, ако не и на милиони хора, приели тези сигнали на доверие.

След като се докопва до пълно единовластие, Сталин започва да разбира, че за да го запази, ще трябва и занапред да усъвършенства апарата в партийната, държавната и както са казвали тогава, наказателната му функция. С помощта на апарата Сталин може да обработва общественото съзнание, да провежда икономически, политически и културни кампании, да разкроява платното на историята, да полага основите на „нов“ светоглед, в центъра на който трябва да бъдат той и неговите идеи, да поставя цели, които се възприемат като божествено откровение. У него не възниква никакво съмнение, че апаратът е изместил от системата народа, че на народа е отредена ролята на изпълнител, на работна сила и му е позволено само „да одобрява“, „да поддържа“, „да се възхищава“, „да обича“ единствения си „вожд“. Този деформиран възглед за околния свят не само принизява социалистическите идеали, но и обективно погледнато, намалява привлекателността им и сее в края на краищата съмнение в правдивостта им. Така че „силата“ на Сталин е в дълбоката антидемократичност, в тоталитаризма на методите му, в автократичното тълкуване на непреходните ценности — справедливост, братство, хуманизъм. В „силата“ на Сталин обаче още от самото й начало се втъкават източниците, зародишът на крайния резултат — пълно поражение на единовластието и единомислието.

Беззаконията от 1937 и 1938 г., които по същество изцяло изпълват дейността на Сталин в оня период, имат за цел да се доизгради и укрепи храмът на култа към личността. И това в представите на Сталин не противоречи на идеалите на социализма. Както по всичко личи, той е смятал, че има правотака да тълкува тези идеали. Но как да не си спомним тук за Маркс и Енгелс, които, критикувайки теорията на Карлайл за правото на гениите и вождовете да бъдат господари, проницателно отбелязват, че „новата ера, в която господства геният, ще се отличава от старата ера главно по това, че камшикът си въобразява да е гениален“ 552 552 Маркс, К., Фр. Енгелс. Съч. Т.7, с.278. . Без камшик Сталин нямаше да е Сталин. Но с този камшик вече толкова много хора са били пребити до смърт, че трябвало да се намери друг изпълнител. Налагало се да бъде сменен човекът, който олицетворявал и използвал по негово указание този камшик.

Насилието достига апогея си в началото на 1938 г. Все по-често започват да докладват на Сталин за катастрофалното положение с кадрите в един или друг завод, в железниците, в народните комисариати. Инерцията на репресиите действа вече по свои закони. Арестите предизвикват „разкриването“ на нови „съучастници“. Възможността за издигане подтиква кариеристите да изпращат нови и нови доноси, а понякога те са израз на отмъщение за репресии над роднини и близки… Положението започва все повече да се изплъзва от контрол. През; лятото на 1938 г., действайки по своя любим сценарий, Сталин решава да смени изпълнителите и да хвърли върху тях отговорността за „крайностите“, „злоупотребите“, „превишената власт“ и т.н. Решава да постъпи така, както по-рано при колективизацията — да обвини изпълнителите на волята му във всички мислими и немислими грехове. Ежов, в когото започва да се вглежда по-отблизо след издигането му за кандидат-член на Политбюро, се оказва пълно нищожество. Но по това време печатът е създал около Ежов ореола на „талантлив чекист“, „най-верния ученик на Сталин“, „човекът, който знае и зъбите на хората“… Дори Михаил Колцов, пленник на обществената слепота, рисува в „Правда“ това нравствено джудже като „чудесен неогъващ се болшевик, който дни и нощи, без да става от работната си маса, стремително разплита и реже нишките на фашисткия заговор“ 553 553 Правда, 9 марта 1938. . Жалко! Има в историята случаи, когато, за да разбереш напълно и правилно някого или нещо, са нужни най-малко месеци, а понякога и години. А особено в ония години, когато всички (или почти всички) са имали на очите си очила със сталински диоптри.