Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Има подозрения, които наистина мъчно може да се проверят документално, че с остаряването на Сталин у Берия назрява намерението да узурпира властта. Не е чудно Сталин да е усещал това, защото през последната година, година и половина в отношенията между тях настъпва видимо охлаждане. Мнозина са ми разказвали за това. Много интересни неща чух от М. С. Власик, съпруга на генерал-лейтенант Н. С. Власик, бивш началник на главно управление на Министерството на държавна сигурност. Власик е бил повече от четвърт век главен телохранител на Сталин, знаел много неща, „вождът“ му имал голямо доверие. Берия не го обичал, но Сталин не му давал да го „пипне“. Все пак няколко месеца преди Сталин да умре, Берия успява да компрометира Власик, както и Поскрьобишев, и да ги отстрани от обкръжението на „вожда“. При това Власик е арестуван и осъден на 10 години затвор и заточение. Когато вече след смъртта на Сталин е освободен, с пълно убеждение твърдял, според думите на жена му, че Берия бил „помогнал“ на Сталин да умре. Тази си увереност изразил и в спомените си, които продиктувал на своята съпруга малко преди смъртта си.

В последните години от живота на „вожда“ именно Берия отстранява лекарите, грижещи се за него, а след тях Власик и Поскрьобишев, както и още неколцина от обслужващия персонал. Каквото и да е станало — умрял ли е диктаторът от собствената си смърт или с „помощта“ на Берия, страшно е да си помисли човек какво би станало с нашето отечество, ако плановете на Изрода се бяха осъществили?! Защото по онова време системата на властта е такава, че смяната на един диктатор с друг е можела да стане реалност. Това, което е невъзможно в условията на демократичност, каквато съществуваше тогава в нашата страна само на книга, става възможно в обстановка на тоталитаризъм.

Най-сетне ръководството на партията и държавата набра мъжество и прояви прозорливост — чудовището беше обезвредено. Мисля, че съществен фактор за тази смела стъпка на ръководителите е бил страхът им, че Берия няма да пропусне да си разчисти сметките с повечето от тях. (Изродът е поддържал близки отношения само с Маленков.) Всички се страхували от палача. По думите на маршал Москаленко процесът против Берия, преминал в кабинета на един от членовете на военния съвет при Московския военен окръг, е подслушван от върховното партийно ръководство в Кремъл, докъдето била прокарана специална свързочна линия. На Г. М. Маленков, Н. С. Хрушчов, В. М. Молотов, К. Е. Ворошилов, Н. А. Булганин, Л. М. Каганович, А. И. Микоян, Н. М. Шверник и на останалите била предоставена възможността да надникнат в самото дъно на злодеянията, които Сталин вършел с помощта на този изрод. Много от тях обаче са им били известни. Защото отговорността им за извършените в годините на беззаконие престъпления, ще повторя още веднъж, е също напълно очевидна.

Запазени са документални свидетелства, че хората, които са се опитвали да апелират към съвестта на Сталин и да пресекат злодействата на Берия, бързо изчезвали. Сталин оставал глух към тези призиви — палачът му върши работа. Нещо повече, Берия се превръща в неотделима „черта“ от Сталиновия портрет.

На един от пленумите на Централния комитет през 1937 г. народният комисар на здравеопазването Камински се опитва да покаже истинското лице на Берия. Но щом пленумът завършва, Камински е арестуван и скоро загива. За престъпната дейност на Берия иска да съобщи на Сталин и старият комунист Кедров. Но резултатът е арестуването и разстрелът на Кедров. Присъдата на честния болшевик е формулирана чак след разстрела. Берия бърза да премахне всеки, който познава истинското му лице.

Човекът, който по длъжност трябва да бъде предан на закона и само на закона, става олицетворение на абсолютното беззаконие и произвол. За Берия няма нищо свято. Боготвори само насилието. Човек със садистични наклонности, той често сам води разпитите, които завършват понякога трагично. Този изрод, а Сталин знае, че тъкмо такъв е неговият народен комисар на вътрешните работи, съчетава престъпните си наклонности с мания към музиката. Разказваха, че имал уникална колекция от грамофонни плочи с класическа музика; когато слушал „Прелюдия“ от Рахманинов, плачел. На историята са известни такива парадокси, те само по-пълно осветляват абсолютната нравствена пустота на душата.

Сталин, който поне на думи е ценял аскетизма и пуританството, не може да не е знаел, че Берия е и отвратителен развратник. Човекът с миниатюрното пенсне и отпуснати крайчета на устата си, което придава капризен израз на лицето му, е леденостуден. Змийските му очи почти никога не мигат. За Берия са непознати дори отделните букви от азбуката на нравствеността. Началникът на личната му охрана полковник Надорая и адютантът му полковник Саркисов са доставяли на престъпника млади жени, на които бил хвърлил око. И най-малката съпротива е заплащана с най-трагични последици както за младата жена, така и за близките й. Тази страшна подробност от облика на Изрода подчертава още веднъж диалектиката на взаимната връзка между политиката и морала. Този политически авантюрист и същевременно нравствена отрепка ще остане завинаги като едно обвинение лично против Сталин, който е допуснал издигането на такива античовеци като Берия.