Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

2. Въз основа на следствените материали от НКВД и очните ставки пленумът на ЦК установява като минимум, че другарите Бухарин и Риков са знаела за организирането на престъпни терористични групи от страна на техните ученици и привърженици Слепков, Цейтлин, Астров, Сапожников, Марецков, Нестеров, Родин, Куликов, Котов, Угланов, Зайцев, Кузмин и други и не само не са водели борба, но са ги и насърчавали.

3. Пленумът на ЦК на ВКП(б) установява, че записката на др. Бухарин до ЦК на ВКП(б), в която се опитва да опровергае показанията на изброените по-горе троцкисти и десни терористи, е по съдържанието си клеветнически документ.

Като има предвид казаното и като взима под внимание, че и по времето на Ленин др. Бухарин водеше борба против партията и против Ленин (както и Риков), всичко, което е станало, не е случайно или неочаквано и затова (по-нататък написаното е от ръката на Сталин — б.а. ) «Бухарин и Риков да бъдат изключени от състава на канд.-членовете на ЦК на ВКП(б) и от редовете на ВКП(б). Делото на Бухарин и Риков да бъде предадено на НКВД.»“ 498 498 ЦПА ИМЛ, ф.17, т.2, д.577, л.10-25.

Тук няма вече нито думите другари, нито съкращението „др.“…

Сталин обаче още не дръзва да отстрани Бухарин и Риков веднага. Все пак партията и народът много добре ги познават. Нужен е процес, а за да „узреят“ обвиняемите за него, се иска време.

Сталин е ненадминат политически драматург и режисьор. За разлика от Шекспир, който чрез Хамлет казва „Да бъдеш или да не бъдеш“, такава дилема той не е имал. Това е особеното е неговата зловеща политическа натура. Заслужава да се подчертае: дилемата на Хамлет засяга само Хамлет. Сталин обаче решава съдбите на хиляди и милиони хора. Така триумфът на „вожд?“ се превръща в страшна трагедия за народа.

Решенията на пленума на Централния комитет предизвикват чудовищен импулс. Още през март 1937 г. в републиките и областите се свикват пленуми на партийните комитети. На тях не само се съобщават указанията на „вожда“, но и се докладват първите резултати от изпълнението им. Ето например няколко извадки от доклада на Жданов, изнесен на 15 март 1937 г. в Ленинград:

„Както се оказа. Бухарин и Риков не са се различавали по нищо от зиновиевците и троцкистите. От една и съща шайка разбойници са. По-позорно, по-гнусно, по-отвратително поведение от това на Бухарин и Риков не мога да си спомня. Четири дни се мъчехме да научим от тях истината. Но дори искрица, дори сянка от човешко отношение към партията не дочакахме. Както беше заявено от тяхна страна, ние не сме им били съдии.“ По-нататък Жданов решава да „представи“ Бухарин в колкото е възможно по-унизителен вид. Гладната му стачка, е актьорски похват: „В 12 часа през нощта си похапнал по-хубавичко, като за случая, и обявил гладна стачка до 10 сутринта…“ 499 499 ЦПА НМЛ, ф.77, оп.1, д.439, л.118.

Жданов има вече какво да каже и за разгърналата се в Ленинград „работа“ по издирването на „врагове“ — „в Кировското и в Октябърското железопътно управление са разкрити 8 вредителски групи; 10 групи — в заводите в града, а също така в НКВД, в противовъздушната отбрана, в партийния апарат…“ За кратко време във всички районни комитети са разкрити „гнезда на врагове“ — във Виборгски район — 13 души, на Василиевския остров — 12, в Кировския — 12… Всичко 233 партийни работници. „Можете да си представите колко замърсен е партийният апарат!“

С енергични щрихи Жданов продължава да рисува картината на гъмжилото от врагове в града люлка на революцията. „От 1933 до 1936 г. Института за червена професура са завършили 183 души. От тях 32 са вече арестувани. От 130-те, оставащи сега в Ленинград, 53 са разобличени като народни врагове“ 500 500 Пак там, д.644, л.42-89. — докладва Жданов, един от Сталиновите теоретици на терора и практици в прилагането му, сподирян от възгласи на негодувание. Същите възгласи, вълни от възмущение се носят по цялата страна. А недоумението и страданията, сковани от страх, са неми, безмълвни…

Оттогава е минало повече от половин век, но болката и горчивината от тежките загуби остават. В писмото си К. А. Кужела, 80-годишен ветеран от Перм, си спомня: „Почти всяка нощ, сънувам себе си млад, в далечния колимски лагер, и всеки път се събуждам от ужас…“

В иконописните изображения на Страшния съд, пред който според словата на евангелиста Матей ще застанем всички, художниците са изографисали наказанията за земните ни грехове. За разбойниците — бесило, за сребролюбците — разтопено злато в гърлото, за развратниците и блудниците — геена огнена, за свещенослужителите, които не радеят за паството си — пряк път към пъкъла. Старите стенописци са изобразили и малодушник с разперени ръце, който не знае накъде да тръгне: половината живот живял праведно, а през другата половина грешил, както му падне, клеветниците висят окачени за езиците си. Намерило се е в библейските картини и място за немилостивите и несправедливи съдници — изяжда ги стръвно „червото ненаситно“. Но като гледаме тези творения на старите зографи, трудно можем да разберем от какво са се ръководели в отсъжданията си несправедливите съдници, погазили най-святото — правдата.