Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Докладът на Сталин е озаглавен „Относно недостатъците в партийната работа и мерките за ликвидиране на троцкистките и другите двуличници“. По многобройните задрасквания, бележки по полетата и вмъквания, направени четливо, се вижда колко усърдно се е готвел той за тоя доклад. Не „изпада“ в дребнав „лов“ на враждебно настроени функционери, с което се занимават до самозабрава Молотов, Каганович и Ежов. Основният докладчик поставя всяко нещо в неговата преградка. Отначало „вождът“ дава характеристика на феномена „политическо лекомислие“, после преминава към последиците от капиталистическото обкръжение. Тук той вярно отбелязва, че „опасността от страна на империализма е реална и че винаги трябва да се има предвид в процеса на социалистическото строителство“, а това вече е съвсем погрешно. Характеризира троцкистите като „побесняла и безпринципна банда вредители, диверсанти, шпиони и убийци, действащи по указания на разузнавателните органи на чужди държави“. Фактически Сталин сочи троцкизма като главна опасност за социализма. След подробна характеристика на съвременния троцкизъм той идва до непризнаващия никакви граници зловещ извод:

„Колкото по-напред отиваме, толкова по-големи успехи ще имаме, толкова по-силно ще се озлобяват остатъците от разгромените експлоататорски класи, толкова по-скоро те ще преминат към изострени форми на борба, толкова повече ще пакостят на съветската държава, толкова по-стръвно ще прибягват към най-безразсъдни средства за борба като последен опит на обречени да загинат.“ 493 493 ЦПА КМЛ, ф.17, оп.2, д.612, л.8.

В много свои изказвания от края на 20-те, а после в годините от 1934 до 1936 Сталин проповядва теорията за изостряне на класовата борба със затвърдяването на позициите на социализма. Тази концепция е парадоксална по звучене и ненаучна по съдържание. Но Сталин е прагматик. На него му е нужно да обоснове „теоретично“ подготвяната тотална чистка. Освен „вождът“ никой друг от неговото обкръжение не може да реши тази задача. Нужному е да бъде решена. „Вождът“ отдавна е свикнал всичките му теоретични умозаключения да служат за оправдаване на политическия курс на партията. От една страна, още през 1934 г. заявява, че експлоататорските класи в Съветския съюз са ликвидирани, а от друга, след малко повече от три години започва неочаквано да доказва, че борбата „се изостря“. Това, подчертава той на пленума, стана възможно, защото бившите опозиционери се маскираха и започнаха да водят скрита решителна борба, консолидираха силите си в очакване да дойде тяхното време. Сталин изброява цели „шест гнили теории“, които пречат на партията да разгроми окончателно „троцкистката банда“: не можело да се смята, че преизпълнението на плана ще сведе до нула деянията на вредителите; безсмислено било да се вярва, че стахановското движение ще ликвидира вредителите; грешели ония, които смятат, че троцкистите не готвят свои кадри, и така нататък.

Докато предишните докладчици и мнозина от изказващите се насочват вниманието си към своите впечатления от конкретното всекидневие и споменават конкретни факти на вредителство, Сталин както винаги натиква всичко в строга схема. В заключителното си слово на 5 март заявява, че „има осем точки, по които участниците в пленума не са наясно“. В някои от тези точки намираме и отделни верни разсъждения (например, че има предишни троцкисти, които са заели правилни позиции и „те не бива да бъдат опетнявани“), има и явно вождовски разсъждения (ръководителите трябва да се вслушват в гласа на тъй наречените „прости хорица“), „мобилизиращи“ лозунги („враговете ще разгромяваме и в бъдеще, както ги разгромяваме сега и както ги разгромявахме в миналото“). Поклонник на простите афоризми и разбираемите от всички сравнения, пред пленума Сталин заявява: „За да се спечели сражение, може да потрябват няколко корпуса. А за да се загуби — няколко шпиони. За да се построи голям железопътен мост, са нужни хиляди хора, а за да се вдигне във въздуха, са нужни само няколко души.“ 494 494 ЦПА ИМЛ, ф.17, оп.2, л.612, л.9-11. Накратко казано, „вождът“ набляга върху особената опасност дори от „отделни шпиони“, като подтиква с това всички към по-голямо усърдие в разобличаването им.

Резолюцията по доклада на Сталин съдържа двайсет и седем категорични тезиса. Моливът на „вожда“ им е дал завършен вид:

— Осъжда се практиката да се подценява пропагандисткият фронт.