Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Докладите на Молотов, Каганович и Ежов на февруарско-мартенския пленум на ЦК на ВКП(б) са посветени всъщност на един въпрос — „уроците от вредителството, диверсиите и шпионажа на японо-германско-троцкистките агенти“. В тях липсва какъвто и да е разумен анализ, реално осмисляне на положението по простата причина, че самият обект на осъждане е мираж, привиждане. Изричат се безброй хули, заклинания. Едновременно с това се докладват и първите „резултати“, които днес просто зашеметяват.

В началото на доклада си Молотов заявява, че ще говори вместо Орджоникидзе. На 18 февруари, само седмица преди откриването на пленума, Серго се застрелва. В правителственото съобщение се казва, че е умрял от парализа на сърцето. Но както свидетелстват мнозина, които са познавали семейство Орджоникидзе, Серго реагирал крайно болезнено на натрапваната шпиономания и търсенето на врагове. Имал е няколко сериозни и остри разговори със Сталин. Но в отговор Сталин му изпраща доноси против самия него, получени в НКВД, с явното подмятане, че „дето има дим, има и огън“. Сигурно Орджоникидзе е разбрал, че „вождът“ иска от него пълно послушание, иначе го очаква трагичната съдба на другите. Като капак на всичко Сталин му възлага да изнесе доклад пред пленума „За вредителството в тежката промишленост“. Орджоникидзе трябвало да изпрати на заколение със собствените си ръце много от ръководителите на производството, непосредствено да участва в произвол, с който един истински болшевик не може да се съгласи. Той използва своя шанс на съвестта, макар и не по най-добрия начин, но в оная обстановка може би единствено достойния. В деня на трагичния избор хората на Ежов предават на Орджоникидзе протокола от разпита на брат му Папулий. Арестувани са и някои други роднини на Серго. Него буквално го тикат към съдбоносната крачка. И Серго я прави.

Когато отива в жилището на Орджоникидзе, Сталин заповядва да се оповести в печата „обоснована“ версия за самоубийството. По думите на близките му писмото, написано от покойника, се оказва у Сталин. Изглежда, че ние никога няма да узнаем съдържанието му. Сломявайки Орджоникидзе, „вождът“ се отървава от още един човек, принадлежащ към обкръжението му, но несподелящ курса към терор. (За Сталин става норма да тласне човека в обятията на смъртта, а после да носи ковчега или урната с праха му, да произнася траурни речи и да утешава роднините.)

Във връзка с погребението на народния комисар се налага началото на пленума да се отсрочи с няколко дни. За Сталин смъртта на Серго е само един обикновен епизод — той не обича колебливите. А Орджоникидзе, осъзнал, че пленумът трябва да одобри цяла програма за терор, не само се разколебава, но и изразява протеста си, като се самоубива. Впрочем така ще постъпят в ония години и много други — Томски, Гамарник, Сабинин, Любченко…

В доклада си Молотов сипе цифри след цифри, имена след имена на „врагове на народа“, докопали се до тежката промишленост — Аристов, Гайдеров, Берман, Норкин, Карцев, Аркус, Язовских, Яковлев и десетки други ръководители. По неговите думи цялото това „юдино хоро на терористи и троцкистки агенти“ води Пятаков. В стремежа си да изтъкне не само разширяването на „вредителството“ в народното стопанство, но и поведената активна борба срещу него, Молотов посочва зловеща статистика — броя на осъдените от редица народни комисариати към 1 март 1937 г.:

Народен комисариат на тежката промишленост — 585 души;

Народен комисариат на просветата — 228;

Народен комисариат на леката промишленост — 141;

Народен комисариат на транспорта — 137;

Народен комисариат на земеделието — 102. 490 490 ЦПА ИМЛ, ф.17, оп.2, д.612, л.8-16.

И така нататък за двадесет и едно ведомства. В доклада си Молотов през цялото време набляга, че всички тези вредители са действали по указания на „троцкисткия център“. Председателят на Съвета на народните комисари обяснява „стратегията“ на вредителството с лозунга на Троцки: „Да се нанасят чувствителни удари по чувствителни места.“

Дори да е допускал, че има случаи на вредителство, а възможно е да е имало, председателят на Съвета на народните комисари трябвало да знае, че при огромните мащаби на проектиране и строителство въвеждането на новите промишлени и други обекти в експлоатация ставало често крайно прибързано и припряно — „с кавалерийска атака“. Слабата техническа стъкменост, ниската производствена и технологична култура, слабата дисциплина и недостатъчната компетентност не може да не водят до аварии, катастрофи, пожари и негодна продукция. Но всичко това се обявява само като резултат от „провокациите на троцкистките вредители“.