Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

В същия дух е и докладът на Каганович, който изяснява уроците от вредителството в железопътния транспорт. Тук асортиментът е друг: троцкистите спъват пускането в експлоатация на локомотив „ФД“, забраняват „надвишаването на нормите“ (а щом въпреки указанията на „нормировчиците“ ги нарушат, започват авариите и катастрофите), възпират стахановското движение, провалят превозните планове. Каганович също е съставил списък на вредителите ръководители: Кудреватих, Василиев, Братин, Нейщат, Моршчихин, Бекер, Кронц, Бреус, Барски и много, много други. За да не изостане от Молотов, той също заявява, че в Народния комисариат на транспорта „не си човъркат носа“, не си губят времето и също са тръгнали на лов за „врагове“. Вече стана дума за „статистиката“ на Каганович. Не е трудно да си представим как са „разобличавани“ и „уволнявани“ (думи на Каганович) от транспорта хиляди хора. Не ни остава нищо друго, освен да се учудваме на тази сговорна дружина в железниците от буквално всички видове „народни врагове“ — бивши жандарми, есери, меншевики, троцкиста, бели офицери, вредители и шпиони.

Със своя доклад Ежов още повече нажежава обстановката: излиза, че „враговете“ са проникнали буквално навсякъде. Страшната му „статистика“, която, струва ми се, не е нужно да привеждам, създава мрачно впечатление с налагащия се извод, че в страната върлуват навсякъде и най-активно многобройни враждебни организации.

В навечерието на пленума Ежов, този нравствен и физически пигмей, е удостоен със званието генерален комисар на държавна сигурност, което никой преди него не е получавал. По-късно с това звание е накичен само Берия. Някои идеи в доклада на Сталиновия народен комисар направо наливат масло в огъня, насърчават доносниците да разгърнат широка кампания за търсене на „вътрешни врагове“. „От няколко месеца — заявява той — не е отбелязан случай някой стопански ръководител или ръководител на народен комисариат да ми позвъни по собствена инициатива и да ми каже: «Другарю Ежов, еди-кой си ми се вижда нещо подозрителен, нещо там при него не е съвсем благополучно, заемете се с този човек.» Няма такъв случай. Най-често, когато повдигнеш въпроса за арестуването на едни или друг вредител, някои другари, обратното, опитват се да защитават тия хора.“ 491 491 НПД ИМЛ, ф.17, оп.2, д.612, л.57.

В специалното постановление, прието на пленума във връзка с доклада на Ежов, отново се отбелязва, че Народният комисариат на вътрешните работи е закъснял в борбата с враговете най-малко с 4 години. Излиза, така поне казал Сталин, че кървавата чистка е трябвало да бъде извършена в навечерието на XVII партиен конгрес. На НКВД се вменява в дълг „да доведе до край разобличаването и разгромяването на троцкистките и другите агенти, за да се задушат и най-малките прояви на антисъветска дейност“ 492 492 Пак там. . Но всичко това е само прелюдия. Емпиричните агентурни разкрития на Молотов, Каганович и Ежов повече плашат здравомислещите участници в пленума, отколкото да ги убедят в съществуването на всеобщо вредителство. Нужна е теоретична и политическа обосновка. Първите докладчици само са обрисували „ландшафта“, където действат „враговете“, но техният облик, „природата“ им и причините за активизирането им са неясни. Сега не ни остава нищо друго, освен да гадаем за какво са мислели участниците в пленума, какви чувства са изпитвали — три години след „конгреса на победителите“, в двайсетата година на съветската власт да се изправят отново едва ли не пред тотална „опасност от реставриране на капитализма“. Сталин, който вече до голяма степен е „освободил“ Централния комитет от преминалите през Лениновата школа болшевики, решава отново — за кой ли път! — да прибегне до извънредни мерки. Нужна е точна и ясна програма. „Вождът“ я формулира. Нужна е теоретична обосновка на терора над „враговете“. Той свършва и тая работа. Нужно е хората „да се вдигнат“ и да ликвидират „троцкистките и разните други двуличници“. Сталин решава и тази задача. От прецизните формулировки, от добре обмислената структура на доклада, който той изнася пред пленума, от съдържанието на заключителното му слово и написаните собственоръчно от него резолюции се вижда какво голямо значение отдава „вождът“ на предстоящата кървава чистка. Но дори и Сталин надали е предполагал колко голяма ще се окаже инерцията на насилието и колко тежки ще бъдат последиците от тази трагична за нашия народ крачка.